От много години насам все повече се налага тезата, че България е малка държава и съответно от нея нищо не зависи. Днес ще разгледаме въпроса защо това не е така и каква е причината да се наложи това убеждение сред българите.
Защо България не е малка държава
Ще разгледаме 2-та най-важни компонента – как стои нашата страна по територия и население спрямо останалите европейски държави:
Защо България не е малка по територия
Всички знаем, че територията на България е почти 111 000 квадратни километра. Това я поставя на 16 място от 50 европейски държави. Разбира се, тук трябва да уточним, че пред нас се включват държави като Казахстан, които се броят в подобен тип класации. От гледна точка нашата големи в рамките на ЕС – България се намира на 10-то място от 27-те страни. Освен това нашата територия е много по-важна и стратегически разположена сравнение с други доста по-големи европейски страни от нас.
Защо България не е малко и по население
В рамките на Европейския континент, България се намира точно на 25 място по население от 50 държави. В рамките на ЕС – това се определя като като 15 място от 27 страни. Въпреки демографската катастрофа, нашата страни все още запазва позиции във средата и на двете класации. Така че трудно можем да определим България като страна с малко население по още 2 причини:
- Имаме голям демографски резерв в чужбина – в държави от ЕС, но и такави извън тях
- Имаме много хора с българско съзнание, които продължават да обитават българското землище в съседни на нас страни.
Защо е наложено мнението, че България е малка страна през годините
Основните причини за това се коренят в нашата история и така наречениет национални катастрофи. Накратка казано те са следните:
- Първа национална катастрофа – Междусъюзническата война 1913 година
- Втора национална катастрофа – Първата Световна война – Ньойския мирен договор 1919
- Трета национална катастрофа – Втората Световна война – Макар че тук има спорове дали това е така, тъй като България все пак увеличава своята територия заради Крайовската спогодба(Южна Добруджа )
От времето на Възраждането – основната цел през българите е освобождението на българското зелмище. През 1878 на Берлинския конгрес, тази мечта на поколения българи е разбита и българите биват разделени на 3 части – Княжество България, Източна Румелия и останалите остават в Османската империя. Постепенно започва гоненето на тази цел по обединение на всички българи в една държава. За съжаление поради наши грешки(Да наши, защото едноличната власт на Фердинанд и рабополепието през него е грешка на почти целия ни елит) тази цел не се осъществява и България поняса много загуби в Балканските, а по-късно и в Първата световна война.Тук говорим не само за жертви, но и за осакатени войници. След войните, те се връщат по родните места и пренасят там травмите нанесени им от войните. Това води до сериозна криза в общество, където почва да се усеща, че ние не можем самостоятелно да осъществим националния си идеал. Така постепенно се налага мнението, че ние сме малка държава и трябва да се съобразяваме с Великите сили. От едната крайност – както е по време на Априлското въстание, Съединението, Независимостта и Балканските войни – ние отиваме в другата крайност и почваме да страдаме от сателитен синдром и да искаме да се въртим в орбитата на някоя Велика сила, която да осъществи нашите цели. Това продължава през голяма част от миналия век, а за съжаление се вижда и през новия XXI век.