Идеята, че българите са били тюркоезичен народ, идва не от реално изследване на записи и емпиричен лексикален материал в някои от каменните надписи, а от тълкуването на думи в “Именника на българските ханове”.
Какво се случва с хуните след Атила?
Ясно е, че част от военните титли като “чоргубоил”, “ябгу” (сюбиги, ювиги) също са били тюркски. Но за да се изгради категорична теория за историческия тюркски език на българите е необходимо да се вземат предвид записките, включително арабски и средновековни исторически източници, които много ясно и категорично заявяват, че българският и хазарският език са сходни, но се различават от тюркските.
С други думи, важно е да се изясни причината за съществуването на тюркския език сред българския елит и кога е възникнал? Ако въпросът може да бъде поставен по този начин, не може да се пропусне фактът, че тюркската реч в българското общество възниква много след 565 г. сл. н. е., когато авари (турци) и кутригури (хуни) основават обща военна администрация и нова държава в Панония.
По същото време българите (утигурите) и савиритите (хазарите) попадат под властта на тюркските племена в района на Азовско море и планината Кавказ, а управлението на Тюркския каганат продължава до 629 г. През същата година Органа и Кубрат – Български наследници и владетели възстановяват държавата „Стара Велика България“ (по Теофан, Никифор). По този начин липсата на внимателно изследване на аварско-кутригурската държава, основана в Панония, известна в аналите като Авария и Хуния е истинската причина да не се знае как и кога са възникнали тюркоезичните българи.
С края на империята на хуните на Атила през 453 г., съвременните историци широко провъзгласяват, че това е краят на хунската държава и (някои дори официално заявяват, че след 468 г. хуните вече не съществуват), въпреки че Органа е наречена от Никифор през IX в. „господар на хунския народ“, а през VIII в. в хрониката на Йоан Никея Кубрат е наречен „цар на хуните“.
Кои бяха хуните – история на Хунската империя
Несъмнено трябва да се върнем към най-добрите европейски учени от първата половина на ХХ век и да приемем тяхното изключително важно за нашата история виждане, че Ирник от „Именника на българските ханове“ наистина е Ернак /Ернах/ – третият син на Атила.
Ако е така, Ернак от кутригурската династия Дуло става „първият български цар“ (от 465 г.); българите след разпадането на империята на Атила (по Паисий) през 484 г. завладяват „Армения и Мидия“ т.е. Персия.
„Хунската империя“ по времето на Ирник
Тя се трансформирала в „Стара Велика България“ (Теофан, Никифор) и тази държава с построени градове (Псевдо-Захарий Ритор), просъществувала от 465 до 565 г., когато е нападната и завладяна от тюрките племената на Истеми… чието иго завършва с възкресяването на Държавата на Ирник от хан Кубрат през 629г.
Следователно, за да се разкрие истинската история за произхода на българите е необходимо да се обединят области на знанието като кимерология, урартология, боспорология, хунология, аварология и хазарология.
В заключение:
И също така нека не забравяме, че истинските източници остават латински, гръцки, сирийски, арменски, грузински, арабски, български и хазарски записи и източници.
Вече посочихме как, според официалните историци, хуните изчезват от съществуването си през 468 г., а хуните след Атила са забравени…