Знаете ли нещо повече за група българи наричани Бабуни? Днес ще надникнем в тяхната история.
Бабуни – произход и значение
Богомилите са последователи на идейно учението от български свещеник, който е живял по време на цар Петър I (царувал в периода 927 – 969). Той бил известен като поп Богомил. Първите сведения за появата на богомилство разкриват истината за враждебното отношение от страна на Цариградската патриаршия към самия него. Те ни дават информация за окачествяването на вредна за интересите на държавата и църквата и манихейска ерес и са примесени с павликянство.
Съвременните учени оприличават богомилството като антифеодално, дуалистично и реформаторско движение на народа. ПО данни, то е възникнало в лоното на българската църква от Х век и се разпространено бързо по българските земи –на Македония, Мизия и Тракия и в бурните времена преди византийското нашествие.
Корените като цялостно социално по религиозно съдържание, по форма на движение трябва да се търсят в учението, непряко на дуалистичния гностицизъм и пряко в масовите депортации от Византия на сирийци и арменци. Сред тях имало много павликяни, по земите на Македония и Тракия.
Наименование Бабуни, на коя известна група българи
Названието на богомилите идва от името на поп Богомил, но широко разпространение придобиват и названията на богомилите торбеши, както и бабуни – от предполагаемото място, където живял и проповядвал учението си поп Богомил. Това била планината Бабуна.
Бабуни е другото наименование на коя известна група българи
Уникален по рода си и много интересен е случаят с Босненската църква, която институционализира богомилството, а резултат по-късно съдейства за трайната ислямизация на населението на Босна. Последното днес се идентифицира като бошняци, т.е. славяни-мюсюлмани.
Бабуни, какво значи още
Според някои българските учени сходна е появата и на много от значимите локални групи на българите мюсюлмани. Такива са наричани традиционно българо-мохамедани или „помаци“. Тези българи и до днес живеят по земите, където богомилското учение е било силно застъпено. Това били пределите на Западни Родопи и самите те съвпадат с Македония – с „църквата България“ и богомилската „църква Драговичия“. Това се пише в западните извори. Така се показва близостта в съдбите, както на „еретиците“ в Босна и така и по българските земи.