Битката при Велбъжд се водела между Кралство Сърбия под управлението на Стефан Урош III, известен като Стефан Дечански и Българското царство при Михаил III на 28 юли 1330 г. Резултатът от битката била смъртта на българския цар и блестящата победа за сръбската армия.
Битката при Велбъжд (1330 г.) сигнализирала за началото на сръбската експанзия
Тази битка поставила началото на ера на Балканите на сръбско господство, постигнато от Стефан Душан, младият крал по време на битката. По-късно той е коронясан като император.
Самата битка е предшествана от редица важни събития във Византийската империя.
Мирът между Византия и Сърбия по това време се дължал на личното приятелство между император Андроник II Палеолог и крал Стефан. Тук трябва да се има предвид, че съпругата на Стефан била византийската принцеса, а така брачната връзка също допринесла за мирните отношения между страните. И все пак, през 1328 г. Андроник II е свален от своя внук, младия Андроник III, след продължителна гражданска война, в която кралят на Сърбия активно подкрепил стария императора, като по този начин се утвърдил като враг на новия владетел на Византия.
Битката при Велбъжд
Българите изобщо не очаквали сръбското нападение, особено след преговорите. Имало източници, които дори твърдели, че е било договорено примирие и че Стефан не го е спазил.
Изненадващият щурм дал невероятно ефективни резултати, като се има предвид, че българските редици в близост до императора не могат да издържат на първата вълна на нападение, предвождана, както от наемни войски, така и от знатни кавалеристи, водени от Младия цар.
В тази битка особено се отличавал Душан. По това време той командвал авангарда „решително и енергично” и се насочил право към мястото, където се издигало българското императорско знаме.
Скоро българите разбили набързо сглобения строй и започнали да бягат от бойното поле, докато другите, по-отдалечени контингенти се събрали да им помогнат. Те в крайна сметка се прегънали, пред настъплението на сръбските войски.
Детайлите от битката при Велбъжд
Михаил III се опитвал да събере отново редиците на своята армия и да устои на сръбската атака с останалите си сили. След като не успял, самият той бил принуден да бяга. Това обаче не му донесло късмет и бил заловен.
Останалата част от българската армия е събрана от брата на Михаил Белаур, който успял да организира отстъпление и да спаси поне част от първоначалните сили, разположени на лагер край Велбъжд.
Резултати и последствия от битката при Велбъжд
Битката била решаваща и с победа за кралство Сърбия, докато българското царство е победено и остава без владетел, защото император Михаил III не оцелял. Съществуват, обаче редица разкази, посочващи различни начини, по които той може да е загинал.
Различни версии за смъртта на българския цар
В едни от източниците се твърди, че самият Стефан Душан е отрязал главата на императора.
Според друга версия, написана от Данило, летописец по онова време, конят на императора се препънал и паднал. След това сръбските войници го настигнали и го убили на място.
От друга страна, според Мавро Орбини, Михаил избягал в близката гора, където по-късно бил заловен от ранени войници, които се скрили там. След битката той бил изведен, пред цар Стефан и загинал по „Божията воля”, както се говорело.
Има също източник, който твърдял, че императорът е починал от раните си, след три дни в ареста на сръбския крал.
По време на битката са пленени и много български благородници. Няколко дни след това те били доведени пред Стефан Урош оковани с железни вериги на краката.
Слуховете за смъртта на Майкъл се разпространили бързо, сред редиците на заловените. Говори се, че това е сторено, за да сломи духа им. Каквато и да е истината, обаче тялото на мъртвия император било показано, пред тях и както пише Данило, „няколко от тях, като видяха истината, горко заплакаха“.
По-късно Михаил III е погребан от Стефан на почтителна погребална церемония.