Всички ние сме чували за данъка Девширме – известен като Кръвен данък в Османската империя. Той е представлявал събирането на християнски момчета между 7-12 годин през няколко години, които са попълвали най-вече еничарския корпус или други административни служби в рамките на империята. Малко известен факт е , че събирането на този данък води със себе си до сериозни бунтове на българите. Днес ще ги разгладаме в повече детайли.
Българските бунтове срещу Кръвния данък
Данъкът бива въведен от Мурад I през 1365 година, когато създава Еничарския корпус. Като основание служи текста от Корана, който гласи: “И знайте, че каквото и да придобиете във война, то една петина от него е за Аллах“. Съпротивата на българите се реализира чрез криене на момчетата в пещери и гори, на някои места са им татуирали християнски кръст или дори се е стигало до осакатяване на децата. Указанията към османските чиновници са били да бъдат избирани най-здравите, най-красивите и най-сръчните между децата. Друг способ, често ползван от българите, е да подкупват османските чиновници – това, разбира се, е служело като метод само на по-състоятелните българи. Още един известен метод , за да не дадат децата си на султана, е бил като ги оженвали още много млади. За ужасите, които преживявали българските деца са описали от консула на Австро-Унгария Антун Вранчич през 1563 година, който описва , че децата били оковани във вериги.
Бунтът в село Меке 1564
Село Меке се намирало близо до днешния град Прилеп. През 1564 година селяните от това село се вдигат на бунт срещу местния османски представител, който съдейства за събирането на момчета за еничарския корпус. Българите се организират и спират кервана с децата, като успяват дори да ги освободят. За този случай разбираме от заповедта на султан Сюлейман I 1564 година, която дава указания да бъдат взети мерки срещу действията на българите.
Село Брезище 1566
Село Брезище се намира между Охрид и Битоля. В османските архиви са запазени сведения как българското население от селото се организира и освобождава децата, които са оставени да пренощуват в селото. По този начин си навличат гнева на местните османски власти и се стига до въоръжени сблъсъци между страните.
Въстанието в град Негуш 1705
Това е най-голямата известна съпротива на българите срещу кръвния данък. Бунтът е обхванал районите на Бер и Негуш в днешна Егейска Македония. През март 1705 година е изпратен османски корпус, който трябва да събере кръвния данък. Българите се организират бързо за съпротива, като не допускат техните деца да бъдат отведени. За разлика от гореописаните сблъсъци, тук българите успяват да разбият османския отряд и организира отбраната на града. Бунтовниците не само защитават града, а и успяват да превземат и околните турски села и по този начин успяват да разширят успехите си. Бунтът продължава повече от 4 месеца, а Османската империя изпраща поредица от османски отряда да се справят със смелите бунтовници. В крайна сметка чак през юни 1705 градът успява да бъде превзет от османските войски, а водачите на бунта Зизи Кара Димо и синовете му са били обесени публично на площада на Негуш. Въпреки , че бунтът е потушен, султанът решава да не събира наново кръвния данък от региона.