Обикновено Ви представяме истории за нашите владетели, но днес ще разгледаме една малко известна ситуация, в която попада един от нашите най-известни царе. Неговата дъщеря го заплашва, че ще се самоубие, ако не изпълни нейното желание да се омъжи за любовта на сърцето. Научете кой е този български владетел и какво се случва с неговата дъщеря.
Научете историята на Мирослава Българска – дъщерята на цар Самуил
Самуил води продължителни военни действия срещу Византия. През 996 година, възползвайки се от проблемите на Василий II срещу фатамидите на източната граница на империята, Самуил нахлува дълбоко в териториите на Византия и застрашава да превзема вторият по големина град в Източната Римска империя – Солун. Затова срещу него се изправя войска начело със солунския дук Григорий Таранит и неговият син Ашот. Ромеите биват победенит, като Григорий умира по време на битката, а синът му бива пленен от българите. След това бива заведет в новата българска столица където очевидно е имал контакт с Мирослава – дъщерята на Самуил. Тъй като е с висш сан и от благородническо потекло със сигурност животът му е бил ценен за Самуил и следвайки масовата практика по това време най-вероятно е искано откуп за него. Тъй като това действие не се реализира, дългосрочното пребиваване на Ашот в столицата води със себе си до честите му контакти със Самуиловата дъщеря. Мирослава се влюбва в него и желае да му бъде жена. Нямаме достатъчно информация за първоначалния отговор на Самуил, но предвид ситуацията със сигурност не е искал дъщеря му да се омъжва за пленник, а не за владетел на съседна държава. В тези времена царските дъщери са били разменна монета за дипломация и важно средство за укрепване на позициите на владетеля. По този начин Самуил не иска да губи този си коз, но любовта към дъщеря му надделява в случай. Най-вероятно водеща роля играе и твърдата позиция на Мирослава, която поставя ултиматум на баща си , че ще се самоубие, ако не бъде омъжена за Ашот.
Мирослава Българска – любовта надделява над дълга към родината
Мирослава става жена на Ашот около 999 година. На зетя на Самуил му е поверена важната крепост Драч – най-западната точка на Самуилова България чрез която се осъществяват много от каналите на България със Западния свят и по-конкретно Ватикана и търговците от италианските градове. Втората причина да бъде изпратен там е , че се намира максимално далеч от териториите на Византия и по-този начин Самуил се опитва да се презастрахова срещу евентуално предателство – доказателство, че няма особено доверие на Ашот. Тези съмнения , които се забелязват в отношенията на Самуил към Ашот се потвърждават чрез бъдещите му действия – предава Драч на византийците. През 1005 година Ашот и Мирослава бягат на византийските кораби, които обсаждат пристанището на Драч и предават крепостта на ромеите. За това си действие биват възнаградени от Василий II – Ашот става магистър, а Мирослава получава званието патриция зостии – първа придворна дама. Тя получава и съответните регалии, които я превръщат в една от най-високопоставените дами във Византия. Това е огромен дар от страна на византийския император, който очевидно оценява по заслуги предателството на Мирослава и Ашот. От гледна точка на България, това е огромен удар срещу цар Самуил, който губи важна крепост и голямо и пристанище, което му служи за търговия и контакти със Западния свят. От друга страна, престижът на Самуил на международната сцена понася огромен удар, тъй като собствената му дъщеря предава каузата на българския цар.