Голяма Задушница, известна още като Месопустна, е първата от годината, в която се почитат душите на починалите. Тя е наричана още Вселенска Задушница, защото се почитат и душите на тези, които умират внезапно, по време на далечни пътувания, при бедствия и други ситуации, когато техните близки не могат да извършат погребението им както следва. Това е време да помолим за милост за тях и да им простим греховете.
Голямата Задушница за 2024 година ще бъде на 9-ти март. Въпреки че датата се променя, този ден винаги е в събота – денят, в който Христос е бил погребан преди Възкресението си. Този празник е известен и като Месопустна Задушница, като вярващите се подготвят за него дори няколко дни предварително. Тук са описани обичаите преди и по време на този свещен ден.
Голяма Задушница 2024 – какви са традициите
На деня на Задушница се помолим за душите на починалите, църквата извършва служба в тяхна памет, а роднините посещават техните гробове. В някои места вярващите преди празника почистват гробовете на своите близки, поставят цветя и измиват паметни плочи. На предпоследния ден преди Голяма Задушница се готвим за почитане на душите, като приготвяме храна, която ще поднесем за “”Бог да прости ” на Голяма Задушница. Ето какво най-често се приготвя от българите:
- Вареното жито е абсолютно задължително. То е символ на Възкресението. В различните краища на България му добавят бисквити, орехи, стафиди или ро ръсят с пудра захар.
- Виното и хлябът са другите задължителни неща, които се слагат в подавките. Те са символ на тялото и кръвта на Христос, който се е жертвал за нас.
- В днешно време доста често се добавят и храни, които са били любими на починалите хора, в името на които се правят тези подавки.
Какво се прави на самия ден на Голяма Задушница
- Вярващите посещават гробовете на своите близки, запалват свещи – символ на безсмъртието на душата, кадят с тамян, който изразява молитвата, и изливат вино “на кръст”.
- Предлагат се подготвени хляб, жито, ястия, дребни сладки и храна на хората, срещани на гробищата и по пътя, на близките и на съседите “за Бог да прости”. Поднасянето на тези дарове е жест на почит към починалите, който също служи като напомняне за тях и техните постижения. Между живите се създава усещане за близост към тези, които са напуснали този свят завинаги, показвайки, че обичат и помнят своите починали роднини. Според нашите традиции се смята, че душите на починалите се връщат на този ден, очаквайки своите близки на мястото на погребението си, за да ги видят. Вярващите споделят странни истории, случили се на Задушница, а някои дори твърдят, че усещат присъствието на починалите си близки или ги сънуват точно преди празника.
- По време на Голяма Задушница, изпращаме смирена молитва за опрощение на душите на починалите.
- В някои домове се оставя празен стол на трапезата – тоест това е мястото, на което трябва да “седне” починалия човек, за да види близките си. Това е ритуал, с който се показва, че лицето продължава да бъде част от семейството и близките му хора не са го забравили.