Гюргевският революционен комитет не е сред най-известните ни познати организации. Това са хората, които стоят в основата на организирането на Априлското въстание. Днес ще се опитаме да представим историята на базата на контекста, в който се случва. Как, въпреки че няма никаква надежда – нашите млади революционери постигат целта си.
Как се създава Гюргевският комитет
През 1875 година, Българското революционно движение е в огромна криза. Септември 1875 година се опитва да се вдигне масово въстание в българските земи – известна като Старозагорското, но то претърпява огромен неуспех. В следствие на това, основната революционна организация БРЦК се закрива и на практика, българските революционери остават без своя контролен орган. Тогава, младите български революционери решават да вдигат въстание. На пръв поглед всичко изглежда загубено, но те решават, че те трябва да определят съдбата си. Това са младежи, които са част от комитетите на Левски в миналото и сега решават да продължат неговото дело. Общата им бройка е около 20 – ето най-известните имена:
- Стефан Стамболов – председател 21 години
- Панайот Волов – 25 години
- Георги Бенковски – под 30 години – по това време не е с ръководна роля
- Никола Обретенов – 26 години
- Стоян Заимов – 22 години
- Георги Измирлиев – 24 години
- Георги Апостолов – 22 години
Повечето участници са на средна възраст около 25 години. Разбира се , има и някои по-възрастни участници в революционните движения – съратници на Васил Левски, но на практика в голямата си част това са млади образовани българи, които решават да вдигат въстание.
Каква е била целта на Априлското въстание – дело на Гюргевския комитет
Участниците са били напълно наясно, че не могат сами да постигнат целта си. По това време обстановката на Балканите е доста взривоопасна. Османската империя не успява да се справи с въстанието на Босна и Херцеговина през 1875, а черногорците подкрепяни от Сърбия се вдигат на въстание през 1876 година. Българските революционери отчитат тези факти и се опитват да ги използват в собствена полза.Проблемът е, че на практика липсва връзка между комитетите оставени от Левски в България и българската емиграция. Апостолите на Априлското въстание се опитват да стъпят върху основата изградена от Апостола на свободата, за да могат да вдигнат колкото се може повече въоръжени хора.
Но, ако трябва да бъдем честни – каква е била истинската цел на въстанието. На всички е било ясно, че то не може да бъде доведено до успешен край. Тоест целта е да бъде дадена хекатомба – голяма жертва от страна на местното българско население чрез което да се предизвика намеса на Великите сили. Това е и причината по време на подготовката за въстанието, апостолите особено в IV окръг – Бенковски и Волов – да казват на населението, че Сърбия и Русия всеки един момент ще се намесят в полза на въстанниците. Защото иначе трудно можем да си представим как с черешовите топчета българските въстанници ще се справят с редовната османска армия, изградена от офицерски корпус от западноевропейци. Тоест, хората от Гюргевския комитет са оценили правилно геополитечската ситуация, опитали са да налеят допълнително масло в огъня на Източната криза(Това са проблемите на Османската империя с националните движения на балканските народи), за да могат да разрешат и българския проблем. Така че тяхната далновидност и жертвоготовност в името на каузата им може да бъде взета като пример.
Младежите от Гюргевският комитет успяват да постигнат нещо почти невъзможно.При колабирало българско революционно движение, те успяват в рамките на няколко месеца да предизвикат толкова голямо въстание, което да постави българските интереси на картата. Вече, ролята на Христо Ботев като гениален публицист, който успява да разпространи българската саможертва до всички големи европейски печатни издания е доказателство, че това събитие е търсело своето отражение. И е било на ръба да остане на тъмно – без никой да разбере за него.