Всички знаем, че България пада под властта на Османската империя през 1396 година. Но къде се запазват в най-голяма степен българските духовници. Ще ви представим историята на Хилендарският манастир – защо той се превръща в средище на българските духовници и случайно ли точно там Паисий написва своята емблематична История Славянобългарска през 1762 година.
История на Хилендарския манастир
За пръв път се споменава това име през Xв. като то се свързва със светогорския монах Георгиу Хилендариус, който се приема за негов основател.Следващите известни сведения за него се свързват със сръбския владетел Стефан Неманя, който приема расото там под името Сава. Дълго време манастирът е покровителстван и от Източната Римска империя.
Хилендарският манастир и връзката му с България
След падането на България под Османска власт през 1396 година, много български духовници бягат и успяват да се спасят в манастира. В по-късните периоди на Османската власт, манастирът се приема за почти изцяло български – говорим за периода от XVII до XIX век.В подкрепа на това твърдение са думите на Василий Барский – руски пътешественик, който обикаля манастирите в Атон и свидетелства, че монасите били само от български произход. Това твърдение се потвърждава и посещението на много известни български духовници като Иларион Макариополски и Софроний Врачански, а един от големите ктитори е българинът хаджи Вълчо(брат на Паисий).Хилендарските монаси обикалят българските земи като таксидиоти(събирачи на помощи), като по този начин от една страна подкрепят каузата на православието, а от друга успяват да съберат ценни артефакти – най-вече под формата на книги за манастира. Това обяснява как Паисий Хилендарски успява да събере сериозно количество информация за българската история, да успее да го напише обобщено и на разбираем език. Използвайки дейността си като таксидиот успява да обиколи навред между българското население и да разпространи позабравеното величие на страната.