Днес ще ви представя историята на Илия Цанов. Неговото име не е широко популярно из нашата страна, но това е човекът, който успява да спаси Ботевите четници от сигурните смъртни присъди, които ги очакват. Научете повече за този бележит български юрист.
Кой е Илия Цанов
Роден е във Видин през 1835 година. Той е част от стария чорбаджийски род Цанови, той получава прекрасно образование за времето си. Обикалянето из Османската империя във връзка с търговската дейност му позволява да научи перфектно езиците по тези земи и това му позволява по-късно да служи като посредник между османската власт и българите. По този начин, той се запознава много добре с османското законодателство и успява да помогне на българите, които попадат под неговите удари. Ето кои са неговите най-известни казуси.
Спасява видинчани след народни вълнения
Първият казус по който работи е свързан с изгонването на българския учител във Видин от гръцкия владика. Това води до масови бунтове и вълнения сред видинчани, а някои от тях попадат в турския зандан. Илия Цанов използва контактите и познанията си в законодателството, за да може да облекчи съдбата на тези българи и дори да измъкне част от тях на свобода.
Спасява Христо Г.Данов
Известният книгоиздател бива хванат с революционна литература във Видин в края на 60-те години на XIX век, но Илия Цанов успява да го измъкне от наказателно преследване.
Спасява Ботевите четници
Това е най-големият му казус. Оцелелите ботеви четници(+ още 2 чети) са заловени от османската власт и изправени пред извънредният съд в град Русе. Българският митрополит на града се свързва с Илия Цанов, който се явява като служебен защитник на подсъдимите – нещо, което е прецедент в османската съдебна система. Делото се разглежда на 8 юли 1876 година, като местните власти вече са подготвили бесилките пред сградата на съда – сигурни в смъртните присъди. Той държи реч повече от 2 часа, като защитава тезата, че делото на четниците е част от развитието на европейска Османска империя. Че това е неотменима част от желанието за свобода на всеки поданик на султана и че това не заслужава смъртна наказание. Очевидно речта и познанията му са на висота и той успява да спаси четниците от приготвените им смъртни присъди.
Илия Цанов и Левски
Това е нещо, което се спекулира и не може да бъде доказано без конкретен документ. Но много от близките хора около Илия Цанов разказват, че той много е съжалявал, че не е бил в София по време на процеса срещу Апостола на свободата, тъй като е на мнение, че е можело да го спаси от смъртната присъда. Уточнявам, че това са тези на хората около Цанов, но е хубаво да се отбележи, че този човек е горял в народното дело. Това се доказва и в дейнсотта му в подкрепа на младата българска държава след Освобождението.
В заключение трябва да отбележа, че Илия Цанов очевидно е бил от онези хора, които на тихия фронт успяват да помогнат на България да получи свободата си. Неговото име обикновено не се споменава толкова често, но въпреки това е хубаво да се знае, че той участва в разработката на Топханенския акт от 1886 година, с който се признава Съединението. Освен това, отказва да предаде Видинския край на сърбите по време на Сръбско-българската война, бидейки външен министър по това време. Дори се спекулира, че той е един от хората успели да наложат да не дава право на султана да изпраща войски в Източна Румелия при размирици – акт, който помага за делото на Съединението.