Нищкото въстание било едно от най-големите събития в историята на българското националноосвободително движение от XIX век. Въстанието обхванало обширни райони, където се усещало най-силно потисничеството от турската власт над българското население.
История на Нишкото въстание 1841 г.
Вдигайки се на борба, въстаниците от Нишкия санджак си поставяли за цел не само да ликвидират социалния произвол, който ги лишавал от възможността да ползуват плодовете на своя труд, но и да премахне главни източник на всички злини над българския народ, а именно националното иго.
Повод за въстанието било издевателство
Безкрайното клане на мъже и насилия над жените на Великден в църквата на село Каменица. По това време племенникът на Сабри Мустафа паша, нишкия управител не успял да накара харесанта от него българска мома да приеме исляма и тогава я убил.
Центърът на въстанието било село Каменица, а постепенно се разрастнало в Лесковашко, Нишко, Пиротско (Темничко). Въстанието било стихийно и зле организирано. Въстаниците били въоръжени с брадви, коси, тояги, вили, а едва на 5 – 6 души се е падала по една пушка и оскъдица от куршуми.
Водачът на въстаниците
Той се казвал Милое Йованович и бил кнез на село Каменица. Исканията на въстаниците не били големи – да бъдат прекратени издевателствата на местните управници, да се спазва Гюлханския хатишериф, да се подобри събирането на данъците. Тези искания не били срещу султана (османската власт), а срещу подкупните му слуги.
Черепната кула в Ниш
Емблематичната кула от черепи представлява структура, изградена от черепи на победени врагове. Тя представлявала апогея на варварското поведение на военачалника тогава.
Какво представлявала емблематичната кула от черепи
Тази древна практика е оцеляла в някои култури дори в историческите времена. Челе Кула, (букв. Кула на черепа) в Ниш, Сърбия, построена през 1809 г. от турския генерал Хурши паша от черепи на победените бунтовници. Тя представлява един от най-новите и най-добре запазени примери за тази традиция.
Годината 1809 бележи повратната точка в хода на това въстание срещу Османската империя (1804-1813 г.). Превъзхождащата по численост бунтовническа армия се изправила срещу силна сила от 36 000 турски имперски гвардейци близо до стратегически важния южен град Ниш. Вместо да се предадат или да избягат, те решили да застанат отчаяна последна битка на хълма Чегар. Изправен пред неизбежно унищожение, бунтовническият командир Стеван Синджелич в акт на отчаяние стрелял в буре с барут в напълно заредената стая с барут, взривявайки цялата си армия, както и унищожавайки вражеските войници, които вече нахлували в бунтовническите окопи.
Силно ядосан от действията на бунтовническите сили, турският командир Хуршид паша решил да даде мрачен урок на нападателите. Телата на загиналите четници били обезобразени. Кожите им били одрани, а обезглавените им глави, натъпкани със слама и изпратени в императорския двор в Истанбул като доказателство за турската победа. Черепите са използвани като градивни елементи за кула, построена до главния път на входа на града. Предупреждение към местното население за предстояща съдба на всички потенциални бъдещи бунтовници.
Използвани са общо 952 черепа. В оригиналната си форма кулата била висока 4,572 м и широка 3,962 4 м. Черепите били подредени в 56 реда, със 17 черепа във всеки ред, от всяка страна на кулата. Това била най-ужасна сграда оставила дълбок белег в историята.
В годините непосредствено след построяването на кулата, семействата на починалите бунтовници издялаха някои от черепите, за да им дадат подходящи погребения. Днес в кулата са останали общо 58 черепа.
Властите на Сърбия през 1892 г. построяват параклис около кулата, за да запазят този уникален паметник, представящ храбростта и страданията на нациите. В параклиса е изложен и черепът на Стеван Синджелич.