Избил ли е 52 боилски рода при покръстване на българите Борис I

Княз Борис I е почитан като Свети цар Борис I (Михаил) Кръстител. Той е владетел на Първата Българското царство през 852–889 г. При кръщението си през 864 г. Борис е покръстен Михаил на кръстника си император Михаил III. Неслучайно е наричан и: Една от най-великите личности в историята.

Покръстване на българите Борис I

Въпреки редицата военни неуспехи, царуването на Борис I е белязано със значими събития, които определят българската и европейската история. С християнизацията на България през 864 г. езичеството е премахнато.

Умелият дипломат, Борис I успешно използва конфликта между Константинополската патриаршия и папството, за да осигури автокефална българска църква. По този начин се справя с опасенията на благородниците относно византийската намеса във вътрешните работи на България.

Мотиви за кръщение и обръщане към християнството

Съществуват няколко версии защо Борис приема християнството. Някои историци го приписват на намесата на сестра му, която вече се е обърнала, докато е била в Константинопол. Друга история споменава гръцки роб в двора на владетеля. Една по-митологична версия е тази, в която Борис е удивен и уплашен от икона на Страшния съд и по този начин решава да приеме християнството.

От една страна, заради дипломатически причини, а от друга поради лични съображения Борис се интересувал от покръстването на себе си и на българите. Това му помогнало да разреши разединението в българското общество.

Когато се възкачва на престола, българите и славяните били отделни елементи в царството. Така малцинството българи съставляват военната аристокрация. Религиозният плурализъм допълнително допринесъл за разделенията в обществото. Славяните имали своя политеистична система от вярвания, докато българският елит е вярвал в Тангра, Богът на небето или Богът на небето. Пристигането на Методий и неговите последователи въвеждат кирилицата, освобождавайки българите от зависимостта от гръцкия като писмен и богослужебен език. Развива се славянска християнска култура, която спомага за обединяването на царството.

Покръстването на българите и създаването на българската църква

След покръстването си първата голяма задача, с която Борис се заема е покръстването на своите поданици. За тази му задача той се обръща към византийски свещеници. Това става в периода 864 и 866 г. В същото време Борис търси допълнителни инструкции как да води християнски начин на живот и общество и как да се създаде автокефална църква от византийския патриарх Фотий.

Избил ли е 52 боилски рода при покръстване на българите Борис I

Покръстването среща голяма съпротива сред българския елит. Някои отказали да станат християни, а други отстъпили след покръстването и вдигнали бунт срещу Борис. Той от воя страна ги принудил да се покръстят. Някои хора не възразявали непременно срещу християнската религия, а срещу факта, че тя е донесена от чужди свещеници, което в резултат на това установило външна политика.

Сломявайки силата на старите култове, Борис намалил влиянието на болярството, което се съпротивлявало на властта на хана. През лятото на 865 г. група български аристократи (боляри) вдигат открит бунт. Борис безмилостно го потушава и екзекутира 52 боляри заедно с целите им семейства. Така християнизацията продължила.

Краят на царуването на Борис

През 889 г. Борис се отказал от престола и се замонашил. Неговият син и приемник Владимир се опитал да предприеме езическа реакция, върнала Борис на престола и през 893 г. Владимир бил победен от баща си Борис. Той ослепил сина си на предателството, жена му наредил да обръснат и да пратят в манастир. Борис свикал Преславския събор, и поставил на престола третия си син, цар Симеон I Български, като го заплашил със същата участ, ако и той се опита да предаде вярата му.

Борис се завръща в манастира си, появявайки се отново през ок. 895 г., за да помогне на Симеон в битката с маджарите, които нападнали България в съюз с византийците. След преминаване на тази криза Борис възобновява монашеския живот и умира през 907 г. Не е много известно, къде точно е погребан – може да е до Преслав, или Плиска, или в някой манастир до Варна или Равда.