HomeИнтересноБългарияЙоанопол - коя българска столица е прекръстена с това име

Йоанопол – коя българска столица е прекръстена с това име

Град Велики Преслав е разположен на река Голяма Камчия, на 30 км от Плиска, столицата на Първото българско царство, на 20 км от областния център Шумен и на 25 км от Търговище.

Йоанопол – коя българска столица е прекръстена с това име

Велики Преслав е създаден, преди повече от 1100 години като град-крепост при управлението на княз Борис I (852 – 889). След Преславския църковно-народен събор от 893 г. е обявен за столица на българската държава.

Преслав е известен като духовен и книжовен център, където протича развитието на славянската писменост и Златния век на България по време на управлението на цар Симеон I (царувал в периода 893 – 927 г.).

В средновековна България Йоанопол се превръща в едно от най-красивите и величествени места и градове в Югоизточна Европа. На това място по-късно са открити значими паметници на културата на Плиска и Преслав.

През 970 г. е превзет от княз Светослав I от Киев, който премества столицата на Киевска Рус там. През 971 г. византийците, водени от император Йоан I Цимисхий, превземат и разграбват града. В чест на победата си императорът преименува града на свое име, наричайки го с византийското име Йоанополис. Преслав остава под византийска власт през 11-ти и 12-ти век. При възстановяването на българската държава след въстанието на болярите Асен и Петър, срещу византийското владичество, Преслав отново става българска крепост.

Подобно на Плиска, крепостта Преслав се състои от вътрешна и външна укрепителна система. Вътрешната крепост се е намирала почти в центъра на Вътрешния град. Имало R-образна форма и кръгли кули в ъглите покрай стените.

Дворците са построени на високо плато. И до днес са запазени внушителните останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради – Голям дворец и Западен дворец. Тронната зала е била еднокорабна и двукорабна и е разделена на три части.

Златната църква, построена по времето на цар Симеон I (893 – 927 г.), се е издигала на висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав. Тя е била величествен паметник на църковната архитектура на Първото българско царство и уникален паметник на българската архитектура като цяло.

Владетелският храм – липсващата част от дворцовия архитектурен комплекс във Велики Преслав е открит при разкопки. Намира се на централно място във Вътрешния град и се свързва с владетелския дворец с права улица с дължина 35 метра. Храмът имал с внушителни размери: 21 м на 40 м. Построен е през 10 век и е свързан пряко с развитието и строителната дейност на цар Симеон I или цар Петър (царувал в периода 927 – 969 г.).

Там се намират храм-паметникът “Св. Св. Кирил и Методий”, построен по случай 1000-годишнината от смъртта на Св. Методий и Цар Симеон и Археологическата база на Българската академия на науките. Храмът се намира в едно от най-тихите кътчета на комплекс Велики Преслав. Стара борова гора крие обителта дълбоко в сърцето си. В близост до храма има ниша, където туристите могат да седнат и да си починат. Паркингът за посетители също е недалеч.

Всички вкопани и неразкопани църкви в Преславско са обявени за исторически паметници. Дворецът и крепостите на Цар Симеон са обявени за исторически, както и вътрешните, и външните крепостни стени, кръглата църква и др.

Днес останките от многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се видят в Национален историко-архитектурен резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори, като рисувана керамика, накити, оръжия, всички значими паметници на средновековния Преслав, включително Преславско златно съкровище, керамичният иконостас на дворцовия манастир, копие на монументалната икона на Св. Теодор и други ценни предмети, различни антични надписи, уникална колекция от оловни печати и др., се съхраняват в Археологическия музей на Велики Преслав.

Съществуват и стотици артефакти, илюстриращи бита и земеделските навици на старите жители на Преслав.

Национален историко-архитектурен резерват Велики Преслав е един от 100-те туристически обекта на България и е обявен за резерват от 1958 г.

Реставрирани са още Владетелската базилика, Дворцовата църква и Дворцовия площад.

Свързани статии

НАЙ-ЧЕТЕНИ