Днес ще Ви представим една малко известна история за един от най-успешните ни владетели. Става въпрос за хан Крум и неговите действия след победата при Върбишкия проход. Как ромеите се опитват да му отмъстят в следващите години и как за малко да го убият по време на мирни преговори.
Какво се случва с Крум след битката при Върбишкия проход
Всички ние познаваме победата на Крум при Върбишкия проход на 26 юли 811 година. Тя е една от най-големите в нашата история – едва вторият случай на смърт на ромейски император по време на битка. Българският владетел използва инерцията от тази голяма победа и през следващата година започва голяма настъпление в Тракия.Превзема територии, които са част от днешното ни южно Черноморие и преселва там българско население, за да може да ги затвърди като част от държавата ни. Крум отново изпраща послание за мир към новия ромейски император – Михаил Рангаве, който му отказва. Тогава Крум превзема Месемврия(Несебър) и там намира повече от 30 медни сифона за изстрелване на гръцки огън. Това е тайното оръжие, с което не веднъж ромеите се измъкват от заплетени ситуации – особено по време на морски битки или обсади на Цариград. Така се стига до сблъсък с войските на императора при Версиникия(около днешното Елхово) на 22 юни 813 година.
Значението на победата при Версиникия
Първоначално инициативата е в Михаил Рангаве, който е на път да спечели битката, но разбира, че това е капан на българите, които успяват да затворят като в менгеме ромеите и да нанесат ново тежко поражение за Византия. Михаил Рангаве успява да се спаси на косъм от смъртта. Прибира се в Константинопол, но е свален от престола от Лъв V Арменец. Крум е на път да постави своеобразен рекорд – да убие двама византийски императори само в рамките на 3 години. Крум продължава натиската и превзема голяма част от Източна Тракия. Крепостите сами отварят вратите си на българския владетел, като изключим единство Одрин. Така Крум достига до вратите на Цариград.
Коварството на ромейския император
Крум прави “езически жертвоприношения” пред жителите на Константинопол. Те правят огромно впечатление на всички ромеи. Очевидната причина е, че Крум цели да увеличи психологическия натиск върху новия император, за да сключи мирен договор по условията на българина. Освен това Крум започва подготовката на изкоп на голям ров – символ , че е готов да обсажда града. Това води след себе си до частичен успех и уговорката за мирни преговори в близост до града.
Мирните преговори
От страна на България присъстват:
- хан Крум
- кавхан Иратаис
- Константин Пацик(зет на Крум и най-вероятно преводач)
От страна на Византия присъстват равнопоставени преговарящи, като изключим самия император Лъв V Арменец. Това веднага прави впечатление, но въпреки това преговорите започват. Още в началото хитрите ромеи правят таен знак за нападение на скритите стрелци в близост. Макар и ранен, Крум успява да се спаси, но кавханът умира, а Константин Пацик е пленен. Това води до огромен гняв в български владетел, който разрушава много християнски храмове по обратния си път. Разрушава много крепости и се подготвя за голямата обсада на Константинопол. За съжаление, на 13 април 814 този голям български държавник си отива от този свят.