Хан Крум е безспорно един от най-успешните български владетели. Той успява да сломи съпротивата на Византия и да премина в контраофанзива в техните територии в Тракия. За да може да постигне тези големи успехи, един малко известен човек стои в основата му. Днес ще разгледаме неговата история през очите на един от византийските хронисти – Теофан Изповедник.
Кой създава българското обсадно дело
Въпреки успехите на хан Крум, трябва да си дадем сметка, че във владение на България до 812 година има само 1 голяма византийска крепост – Сердика. Там защитниците се предават на българския владетел, но той разрушава стените на града, за да не се получи нова обсада, която не може да спечели. Хан Крум напълно разбира, че не разполага с необходимите съоръжения , за да може да подчини византийските градове в Тракия. Но за негов късмет, той получава необходимият му човек. След успеха си при Върбишкия проход, Крум се отправят към добре защитената крепост Месемврия.За него разказва повече Теофан Изповедник в своята Хроника:
“Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Императорът не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато [арабинът] започнал да недоволства, набил го жестоко. Отчаян от това, той [арабинът] избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини.”
От този откъс достигаме до няколко важни извода:
- Арабинът бяга през лятото на 811 година при българите. Очевидно Крум е доста добре запознат с неговата дейност, щом веднага го приема на служба и започва строеж на обсадни машини, които не са познати на българската войска до момента.
- Това, че е настанен в Адрианопол, която е една от най-важните византийски крепости, показва, че се е ползвал с голямо доверие на императора. Въпреки това, Никофор е бил известен със своята стиснатост и това води след себи си до бягството на арабина при българите.
- Този текст на Теофан се потвърждава от действия на българите в следващите години. През 812 е превзета Месемврия , а през 813 година Адрианопол без тези 2 крепости да бъдат разрушени като Сердика, говори за факта, че Крум вече не се нуждае от разрушаването на крепостите.
Обсада на Константинопол
В този период хан Крум на 2 пъти слага под обсада Константинопол. Това показва, че той вече има на разположение необходимите машини, с които да го направи. Най-вероятно и самият арабин е започнал да обучава български кадри, които да му помагат в неговата дейност. От друга страна, причината Константинопол да бъде превземан само 2 пъти в историята си – 1204 от латинците и 1453 от османците – говори за това, че без подкрепа от страна на флот е невъзможно да бъде превзет. Затова се смята, че хан Крум използва арабинът и за комуникацията си с Абасидите, които граничат с Византия, за да може да организират съвместни действия срещу ромеите. За съжаление, преждевременната смърт на хан Крум през 814 година спират плановете за превземането на града.
Какво се случва с арабина след смъртта на Крум
Нямаме информация, но при Омуртаг знаем, че се развива сериозна строителна дейност. Можем да предположим, че новият хан едва ли се е лишил от услугите му и най-вероятно го използва за строеж на новите крепости в България и поправка на старите такива. Така че с много голяма степен на вероятност можем да заключим, че този чужденец е човекът, който е поставил основите на обсадното изкуство в България.