Днес ще ви представя историята на построяването на Паметника на Свободата, известне повече като Паметника на Шипка. Какви огромни трудности срещат строителите и как молбата на един опълченец е в основата на неговото построяване.Разберете повече по темата в следващите редове.
Как е построен Паметника на Свободата
Инициативата за неговото построяване е на останалите живи опълченци, които се събират през 1920 година. Тази тяхна идея е подета и постепенно се включва целият българския народ, който събира средства за това свято дело. Парите са събрани и през 1922 година е положен първият камък от спечелилите конкурса за изграждането на паметника Иван Данчов и Георги Скордев. Но завършването на този паметник отнема цели 8 години – ето какви пречки има по този път.
Отказ на първата бригада
Екипът по строежа се ръководи от майстор Илия Мъглов. Проблем за изграждането на паметника са доставянето на материали на толкова високо и труднодостъпно място. Освен това лошите метеорологични условия водят след себе си до отказ на работниците участвали в строже. Така се стига до заветната поява на един легендарен, но малко известен майстор – Пеньо Колев или Пеньо Бомбето, който успява да завърши проекта.
Как Пеньо Бомбето завършва проекта
В запазените спомени на Пеньо Бомбето запазени в Държавния архия в град Търговище се споменават много интересни перипети пред които той се изправя. Той е помолен от неговия приятел Иван Данчов да се заеме с довършването та обекта. Майсторът посещава мястото, но вижда трудностите които са пред него и вътершно е взел решение да се откаже от работата. Но изведнъж нещата се променят.
Как молбата на 1 опълченец променя всичко
През април 1928 година майсторът решил да посети върхът заедно членовете на инициативното дружество по създаването на паметника и 1 опълченец. По спомените на Пеньо Колев, опълченецът паднал на колене на мястото, целунал земята и казал, че ето на това място заедно със своите другари е проливал кръвтта си за освобождението на България. Това пречупило вътрешно майстора, който си казал, че тези хора са умирали за България, така че няма да се дадем на трудностите по реализирането на инициативата.
Трудностите по завършване на проекта
В спомените на Пеньо Колев има запазени някои интерени моменти от реализирането на проекта:
- Първите работници, които наел се отказали като видели при какви условия трябва да работят. Поради тази причина, той наел балканджии от Габрово, които са свикнали с тези условия и се приспособяват бързо. Строят землянки, в които да се скрият от лошото време
- Затруднения с материалите – Материалите е било много мъчно да се изкачват до това място. Има проблеми с тяхното доставяне, но това е най-вече с находището за пясък, затова се принуждават да намерят ново находище по-близо до върха.
- Помощта на местното население – Местните жители виждат, че майсторът не отбива номера, а се стреми да завърши строежа. Поради тази причина те се включват в разширяването на пътя към върха и в доставянето на продоволствия на работниците, за да може да се свърши работата.
- Нападение на мечка – В спомените си, Пеньо Колев споменава за подобен тип инцидент. Тогава работниците се скрили в направените землянки, но въпеки това имало жертви. Едно от магаренцата – кръстено Върбана – не успяло да се скрие от поредното нападение на мечка стръвница и става нейна жертва.
Така с усилен труд между април и октомври в 3 поредни години – 1928, 1929 и 1930, Паметника на Свободата бива построен. Официално е открит чак на 26 август 1934 година от цар Борис III. За съжаление Пеньо Бомбето не е поканен и неговата основна заслуга за построяване на Паметника не му бива призната. Както и този опълченец, който с горещата си молба към него, успява да склони майстора да се заеме с тази непосилна за другите задача.