Рибния буквар е едно от най-важните произведения на нашата възрожденска литература. Ние всички сме запознати, че създаденото от Петър Берон произведение наистина е от изключителна важност през годините – това се вижда и във факта, че бива поредица от негови по-нови издания. Но малко известен факт за него е, че този буквар променя коренно българския език. Разберете как точно това се случва!
Как Рибния буквар променя българския език
Букварът е отпечатан през 1824 година. По това време, най-популярните български произведения винаги са били писани, стъпвайки върху църковнославянския език. Той се изучава и в килийните училища, а служи и като основа на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, както и на преписите на Софроний Врачански. Разбира се, най-вече при преписите на Паисиевата история, често текстовете се нагаждат към познатия на българите език. Но тази цялостна промяна е най-добре направена в рамките на буквара на Петър Берон. Ето какви промени прави той в българския език:
Промяна на личните местоимения
Он, она, они, оно се преобразуват в Той, тя, то
Например, Паисиевата история използав типичните църковнославянски фоми като он например. Не че това е неразбираемо за българите, но се стъпва върху един по-архаичен и труднодостъпен език за повечето хора. Поради тази причина, Петър Берон налага новите форми на личните местоимения – той, тя и то, които вече се използват в разговорите между хората. Това прави писания език по-близо до този, който се говори от хората.
Членуването с -те
Това е друга сериозна промяна, която се затвърждава с буквара на Петър Берон. Тя пак е във връзка с промените и развитието, които българският език е претърпял през вековете и постепенно неговото разминаване с църковнославянските/старобългарските форми. Тази промяна се възприема и от хора като Иван Богоров, който е редактор на първия български вестник “Български орел”. Богоров е точно от българските учени, които се противопоставят на масовото навлизане на всякакви чуждици в българския език и очевидно харесва тази промяна, показана от Петър Берон.
Бъдеще време -ще
В момента всички използваме частицата -ще за образуване на бъдеще време в българския език. Но това се налага в следствие на написания от Петър Берон буквар. Това е улеснена и много по-близка до българския език, който се е говорел през XIX век, сравнение с остарелите форми от църковния език. Чрез тази промяна, Петър Берон доказва своите качества да напасва говоримото към писаното слово, така че да бъде по-достъпно за колкото се може повече хора. А това е ключово по време на българското Възраждане.
Изговаряне на буквите
Това е друга много интересна промяна, наложена от Петър Берон. До тогава първите букви в българската азбука са се произнасяли Аз, Буки, Веди, Глаголи и т.н. Петър Берон променя това в своя буквар, като въвежда звучното изговаряне на буквите – тоест А, Бъ/Бе, Въ,Ве, Гъ . Може на пръв поглед да изглежда като дребна промяна, но това среща доста критики сред религиозните български дейци, но в дългосрочен план се оказва по добрият вариант образованието да стане по-лесно разбираемо за децата.
Промените, които Петър Берон налага са най-вече във връзка с налагането на светското начало в образованието за сметка на религиозното. Това, разбира се, среща сериозни критики, но големият български учен вижда, че това е методитиката, която ще издигне българското образование на по-високо ниво. Религията е изиграла своята рола за спасяването на българското самосъзнание в рамките на Османската империя, но по това време вече е необходимо да се излезе извън нейните граници, за да може чрез просвета, българчетата да достигнат до идеята за революция и самостоятелна държавност.