Великден е един от най-важинте, а според православните християни , и най-важният християнски празник в рамките на годината. За него се говори много, но ще желаем да разгледаме историята на някои от най-специфичните традиции около празника.
Историята на празнуването на Великден в България
Един от основните символи на празника е първото червено яйце.Яйцето от дълги години се смята за символ на прераждането – т.е новият живот и по този начин бива обвързвано вече и в християнската традиция. Специално по нашите земи е било характерно броят на яйцата да се определят спрямо броят членове на домакинството, като за боядисването им отговаряла най-възрастната жена в семейството – т.е истинската стопанка на дома. Писаните яйца, известни още с името парашки, са специално боядисани яйца, които се подаряват на близки и приятели за здраве. Традицията за първото червено яйце идва още от древни времена, като постепенно с годините е била трансформирана, че то е символ на късмет и благоденствие в дома. Преди се е смятало така за първото снесено яйце от кокошките през пролетта, което се запазвало за плодородие през годината. Сега това се прави с първото червено яйце, което е задължително да се запази във всеки дом, защото се смята за негов пазител. В някои краища на България се е заравяло червено яйце на нивата за берекет и да пази от градушки – бич за всеки земеделски стопанин.
Как козунакът навлиза в България
Традицията за козунакът навлиза сравнително късно по нашите земи. Дълги години се е приготвял традиционен обреден хляб известен под различни наименования – колак, пармак и кравай са 3-те най-популярни между тях. Първият козунак е омесен в Франция през 17 век, но напълно логично по нашите земи , той навлиза чак след Освобождението – даже по-скоро се налага като мода през 20-те години на миналия век.В България той навлиза като деликатес по виенските кафенета след Освобождението , но въпреки това още дълги години се запазва месеното на обредните хлябове.
Агнешкото и Великден
Агнето е символ на жертвата, която прави Христос за хората и се превръща в жертвен агнец за хората и техните грехове. Консумирането на агнешко има дълбоки корени по нашите земи след като българите са известни със своите големи стада. Много българи по време на Възраждането ходят със стадата до Беломорието, за да могат стадата да преживеят зимата при по-леките условия по тези земи. След дългият Великденски пост се смята, че това е най-подходящото месо, с което да се подходи при приготвянето на празничната трапеза. Така постепенно то се налага като един от символите на празника.
Представихме ви историята на някои от най-важните ни традиции за Великден. Не трябва да се забравя, че в миналото Великден не е бил само 3 дни, а се е брояла цялата Страстна седмица. По времето на тази специална седмица не се е вършела работа по полето, не се е впрягал добитъка. Най-строгият пост и забрани били характерни за Разпети Петък – всеки ,който дръзнел да ги наруши си навличал лоша участ на главата. Ясно е , че през годините е традициите не са статични и се променят, въпреки това е важно да запазим каквото можем от тях, тъй като те са нещо, което ни прави различни от другите народи, прави ни българи!