Днес ще разгледаме една от най-големите трагедии в българската история – битката при село Ключ през 1014 година. Освен че тя е ключова за загубването на българската държавнсот 4 години по-късно, всички знаем за голямата трагедия разиграла се след нея с пленените войници на цар Самуил. Каква е била бройката им? Разберете сега
Предистория на битката при Ключ
Дълги години Самуил води успешно съпротивата срещу един от най-успешните византийски владетели – Василий II и дори успява да му нанесе поредица от поражения като това при Траянови врата 986 година. Но с течение на конфликта балансът на силите се изменя в полза на Византия. Основните причини за това на първо място на ресурсите, с които Византия има надмощие спрямо България. На второ място личните качества на Василий II ,който успява да се справи с вътрешните и външните си врагове и да насочи всички свои усилия към Самуил, особено след 1001 година. Стратегията на Василий спрямо България е много умна: за разлика от своите предшественици, които се опитват с едно голямо сражение да решат проблемите си с България, Василий използва стратегията на анакондата. Това е тактика при която противника постепенно бива отрязан от неговите основние ресурси, като все повече бива заграждан и заграждан – както анакондите постепенно удушават жертвите си. Така постепенно в конфликта се стига и до ключовата битка при село Ключ
Краят на България – 29 юли 1014
При поредния си поход срещу България, през лятото на 1014 година Василий II се изправя срещу капана на Самуил. Българският цар изгражда силна укрепление при село Ключ – между планините Беласица и Огражден като идеята му е да забави там византийската войска, а в същото време изпратил своят войвода Несторица с голям отряд срещу Солун, за да може Василий да започне изтегляне със своята войска и да попадне в капана между 2-те български армии. Първоначално стратегията на Самуил сработва, тъй като Василий II дълго време не успява да пробие укрепленията при село Ключ, но загубата на Несторица и пленените българи от Теофилакт Вотаниат променят баланса на силите.От друга страна, опитният император използва хитър ход. Изпраща стратегът на Филипопол с част от войската, които обхождат българската позиция – говорим за разстояние повече от 25 км и най-вече в тъмните часове на денонощието, за да не бъдат забелязани от българите. По този начин на 29 юли едновременно атакуват и двете византийски войски и успяват да пробият укрепената българска войска, която на свой ред попада в същият капан, който готви на своя противник.Смята се , че по време на този бой е бил близо до плен и самият Самуил, но е спасен от своят син Гавраир Радомир.
Защо се стига до зверството на Василий II над българските войници
Подобен тип деяния не са нещо нечувано за тези векове, но действията на Василий II надминават и най-големите сатрапи. Може би основната причина е свързана със събитията разиграли се след битката при Ключ. Защото след победата си, Василий II се опитва да превземе голямата българска крепост Струмица, която държи пътят към вътрешността на държвата ни – Битоля и най-вече столицата Охрид. Задачата е спусната към любимеца на императора – Теофилакт Вотаниат, който не успява да пробие героичната отбрана организирана от Гавраил Радомир. Фаворитът на императора умира в тази битка и по този начин към загубата на византийците се добавя и личната скръб на Василий по Теофилакт. Резултатът от тези действия е нечуваното зверство: Ослепяване на между 14-15 хиляди български войници. Това не е достатъчно за Българоубиеца, а решава да изпрати тези войници обратно на Самуил като оставя на всеки 100 човека 1 с по 1 око да води останалите. Много от българите загинали още при изваждането на очите от самия кръвоизлив или от развилата се инфекция от лятната горещина. Свидетелства за тези събития са запазени дори и до днес в имената на местните селища:
- Кокалица
- Вадиочи
- Кланица
- Водоча
- Слепче
- Смърдашец
Смята се , че гледката на тези войни е била решаваща за инсултът, който получава Самуил и кончината ме няколко месеца по-късно. Това предопределя и съдбата на България.
Днес ви разказахме за един от трагичните моменти в нашата история.Въпреки огромните си успехи за Византия, Василий II остава в историята и с това нечувано зверство върху пленените български войници.Изходът от двубоя между двете страни е бил на практика почти решен с пленяването на подобен тип огромно число български войници, но въпреки това дали поради лични или чисто държавнически съображения , Василий II проява изумителна жестокост.