Помните ли, как е изглеждала традиционната българска носия? Нека припомним, какво е било характерно за нея и как са се носили българските мъже и жени в миналото:
Какво е характерно за облеклото на възрожденските българи
Традиционното българско облекло на нашите пра баби и дядовци се изменяло през годините. В наши дни напълно отсъства от бита и ежедневието ни. За него помним само от разказите на бабите или когато посетим музеите.
Какви са отличителните белези в облеклото на възрожденските българи
Сред основните елементи на традиционните одежди, както на жените, така и на мъжете, е ризата. Тя била с Т-образна форма, често с бродерия и с процеп отпред, а дължината й варирала. При жените достигала до прасците, а при мъжете до колене. Разбора се не се ходело само по риза. Дори в топлите дни на лятото невестите препасвали отгоре престилка, а мъжете я запазвали в потурите. Ризите се тъкали от лен, памук или от коноп, а заможните носели тази дреха изработена от тънка коприна.
С какво се отличавали ризите на възрожденските българи
В ризата имало много от символиката в човешкото битие. Така, например бялата риза символизирала, чистотата и мъжествеността. Във фолклора самодивите бродели в бели премени, а юнаците и хайдутите отивали на смърт в бяла риза.
По време на празник се шиела нова риза, украсена богато с бродерии, директно върху плата или везани разноцветни „кенета“.
Какво още било характерно в облеклото на възрожденските българи
Освен риза в облеклото на мъжете типичен бил и панталонът. Най-разпространени сред тях били потурите (широки горе и по-тесни в долната част). Правели се от дебел вълнен плат в тъмни цветове кафяво, черно, тъмносиньо. Шалварите имали по-широки и надиплени крачоли. Популярни били чеширите. Те имали по-малки дъна и плътно прилепнали крачоли.
От средата на 19 век навлезли т. нар. „опънати“ панталони, наричани кишире, бечви, димии, беневреци, според кройката и цвета. Тези панталони винаги имали украса, най-вече гайтани, с които били обшивани джобовете, шевовете и долната част на крачолите.
Традицията при жените поверявала върху ризата, винаги да се облича връхна дреха. Най-разпространената такава бил сукманът. Той представлявал права или разкроена рокля, без или с къси ръкави, с деколте и най-често бил в тъмен цвят. По пазвата и полите се украсявал с бродерии или гайтани. Друга разновидност на сукмана била саята. Това е вид туника с разрез отпред. Някои моми дори връзвали на кръста, над ризата една или две престилки (едната отпред, другата отзад).
Друг вид женско облекло на възрожденските българки бил забунът. Това представлявало бяла дреха от домашен вълнен плат с широки ръкави. Интересна била и аладжата. Това е дреха с раиран или цветен десен. В 19 век, под влиянието на европейската мода, се появили и фустани. Такива представлявали облекла с набрана долна фуста и прилепнала горна част. Те се тъкали от различни памучни, вълнени, или копринени материи.
В облеклото на възрожденските българи водеща и отличителна черта бил поясът или т. нар. колан, с него се препасвали през ръста. В зависимост от това каква била местната носия при жените придържал задната и предната част на дрехата, двете престилки или пристягал талията. За мъжете, коланът служел да крепи панталони, пояс и кръст от настиване. Поради липсата на джобове, коланът служел за прибиране на нож, кесия или пищов. Препаските били правени от вълна в тъмноморав, червен, по-рядко в син цвят. Достигали дължина до 2 метра и това служело за около 4-5 пъти увиване.
Задължителни в българското облекло бил калпакът при мъжете и кърпата за глава на жените. Калпакът, бил отличителна черта на българите, независимо от разнообразието от големина, цветове и видове. С това се отличавали, както помежду си, така и от съседните народи. Изработвал се от овча кожа с руно. Калпакът се свалял само при влизане в църква, в знак на почит към някого или разбира се, при лягане за сън.
Еквивалент на калпака, при жените била кърпата (за омъжените тя била задължителна). Освен социалния статус на жената, тя показвала и материалното състояние.
Забраждането при жените било най-често с широк цветен или бял квадратен плат, прегънат по диагонала. Друг тип забрадка се правела с месал (2-3 метрово платно, украсено с ресни и шевици). В някои райони над или под кърпата се поставяли специални косичници или диадеми.
В различните поводи се носели различни кърпи. Празничните кърпи били украсени с бродерия, с парички, пришити мъниста, ресни или с пискюлчета.
Обувките на възрожденските българи
Краката българските селяни били обувани в цървули. Всяко семейство си ги изработвало само от кожата на коледното прасе. Такава се изсушавала, омотавала се около краката и се стягала с връв.
Хората от града носели, по чехли (еминии) по турски образец. Такива имало в разнообразни модели, богато украсени и изработени от фина кожа. Популярни от Европа станали и по-съвременният вид обувки, кундури и калеври. Думата „обувка“ навлязла в езика по-късно.