Горещниците – това са 3 дни в годината, според които в нашия фолклор се вярна, че са най-топлите дни в годината. Това са дните, в които трябва да се пазим от високите температури в най-голяма степен. Научете кои са тези дни и какви са народните вярвания свързани с тях.
Кога са Горещниците според българите
Има разминавания в датите заради смяната на календара. Ако потърсите официално информация по темата, ще ви предоставят датите 27, 28 и 29 юли. Но сред българите са се запазили датите:
- 15 юли – Чурлита – първият от 3-те дни // Свети мъченик Кирик
- 16 юли – Пърлига/Лята // Свещеномъченик Атиноген
- 17 юли – Празникът на Света Марина
Причината за разминаването в датите, разбира се , е свързана с промяната на календара от Юлиански на Грегориански. Това са езически празници, но след приемането на християнството, те се замеянт постепенно с празници на светци.Интересното е ,че в различните краища на България тези дни се наричат по различен начин. Името “Кирик” в западните краища на българското землище се е превеждала като чурек – огън. А в думата Атиноген, българите са виждали корена на думата огън.Дори в Южна България, цялата тази седмица се нарича Запалена Неделя
Какви са поверията за Горещниците
- Не се работи нито на полето, нито вкъщи – иначе ще “изгори”
- Който не празнува тези 3 дни ще пострада от огън
- На 15 юли се загасял ритуално огънят, а на 17 юли ритуално се разпалвал жив огън и всеки си запалвал от него домашното огнище
- Който се къпел в гореща вода – щял да бъде здрав през цялата година
- Гадаеене на времето – 15, 16, 17 юли отговаряла съответно на януари, февруари и март от следващата година. Ако тези дни са топли, времето ще бъде хубаво през този месец. Ако са студени – очаква ни студена зима.
- Празник на всички боравещи с огън – ковачи, железари, хлебари
Какво е жив огън
Основният от 3-те дни е 17 юли – празникът на Огнената Марина. Тогава по традиция се пали жив огън. Това е стара българска традиция с древни езически корени. Осъществява се чрез 3 парчета дърво – 2 са напречни, а третото е пъхнато между тях в предварително направени дупки, намотани с въже. Това се поставя на мегдана в селото и вечерта на празника, чрез триенето между дърветата се запалва огън. Тъй като останалите не са виждали това триене, това се е наричало божи огън.Участниците в ритуала е хубаво да са близнаци, но ако в селото няма – може и да са братя.
Вторият случай, който се пали такъв огън е по време на епидемия. Тогава се запалва този огън и се изпълва своеобразен ритуал. Хората прескачат огъня, така че да се отърват от натрупаните злини. Ако болестта е по животните, огънят се пали от двете страни на някои тясна пътека и клисура и те премиванат през него. По този начин се приема, че те се очистват от болестта.
Горещниците са специфични дни от годината. Това са 3-те най-топли дни от годината. Те са важен елемент от народните вярвания и определят каква ще бъде годината за в бъдеще.