HomeИнтересноБългарияКои български владетели са си отишли със сакрално цареубийство

Кои български владетели са си отишли със сакрално цареубийство

“Крум завършил живота си заклан от невидима ръка, като през устата, ноздрите и ушите му бликали потоци кръв” – анонимен византийски извор.

Кои български владетели са си отишли със сакрално цареубийство

Различните алтайски диалекти имали различно произношение: Tengri, Tengeri, Tanri, Tangara, Tengiri.

Някой с медицински познания сочат, че симптоми на някакво заболяване или състояние са тези кръвотечения. Трябва да се има предвид и възможности от тогавашния бит – например някаква тежка инфекция, която днес я няма, или удар.

Раната в бедрото на хан Крум е довела до усложнения и в следствие той не е могъл да изпълнява функциите си на владетел. Затова българите са го пратили при Тангра, чрез ритуално удушаване.

Какви симптоми се появяват при такъв род кръвотечения

Тук под внимание трябва да се има предвид тогавашния бит – например тежка инфекция, която днес я няма, или удар.

Версиите основно са три:

  1. Сърдечен удар;
  2. Сакрално убийство;
  3. Усложения от рана.

Твърденията за невидимата ръка и смущения в зрението, които насочват към на първото.

Какво точно представлявало Сакралното убийство

Сакралното убийство е описано от Ибн-Фадлан за Волжка България.

В случая е възможно да е приложено за Токт или Цок. Това се случило, заради поражението в началато на управлението на Омуртаг, на когото било наложено заради клаузите по сключения с Византия мирен договор. В смисъл убит е не хана, а ичергубоила (или кавхана, ако Токт е заменил убития при Цариград Иратаис).

Виз. император се е хвалел, че е убил Крум, но виз. автори-иконопочитатели отричат това. Кръвотеченията от носа и ушите обаче говорят за фрактура в долната част на черепа, която може да е довела до усложнения и смъртта на хана. В този случай, при липса на перспектива да бъде излекуван, може и да е извършено сакрално убийство.

Всеки български воин притежава свещена сила – Оренда

Византия предложила мир на кан Крум и той демонстрирал своята интелегентност като се съгласил. Това било и най-правилното решение тогава, но не желае да е в двореца, а на поляна близко до двореца.

На поляната кан Крум трябвало да се яви сам

За съжаление кан Крум не знае, че в близките храсти го чакали скрити византийски стрелци.

При определен знак те засипали кан Крум с дъжд от стрели. Той бил поразен на няколко места, но както всички знаете българите са били отлични ездачи и съответно кан Крум се е възползвал от това си умение като чрез ловко движение застанал под корема на едрия си кон, който му бил естествена защита от стрелите и така успял да се измъкне от подлата засада.

Разярен от ромейското коварство и лъжливите клетви, кан Крум подложил на страшно опустошение околностите на Константинопол – опожарил съседните църкви и манастири, разграбил Хиподрома и посякъл всички пленници. След това се оттеглил на север, като разорил всички земи до Одрин.

Върнал се вече в канство България той се държи мъжки и не издал за болежките си, но неговите колобри разбрали, че раните са му тежки. Сметнали, че Тенгери го изоставил и орендата се изпарил от него. Така, без помощта на Тенгери никой не би могъл да управлява, затова и било наложително канът да умре и то от ръцете на своите поддръжници.

Дори без орендата кръвта на кана е свещена

Според разбиранията тогава не можело да убиеш владетел и неговата кръв да напои земята, защото дори без орендата кръвта на кана се смятала за свещена!

Крум бил обесен на въже – без кръв

Така Тенгери благословил следващия владетел на българските земи.

В Менологията на император Василий I се разказва, че след безбройните жестокости, извършени над ромеите, Крум “ослепял заради греховете си, бил намразен от своите хора и удушен от тях с въжета”.

Става въпрос за “сакрално убийство”

Такова било извършено под влияние на внушението, че след ослепяването си Крум загубил своята “оренда” (т. е. божествената си сила), а с това и благоволението на Тенгери. Смисълът на сакралното убийство се търси във възможността “свръхестествената сила на досегашния владетел да премине по възможност непокътната в неговия наследник”.

Обичаят препоръчвал такъв човек да бъде удушен с въжета, докато от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв.

Свързани статии

НАЙ-ЧЕТЕНИ