За прабългарите най-важна е била кръвта и нацията. Всеки род носел името на своя основател. Сред най-известните са родовете Дуло, Ерми, Укил, Кувиар, Чакърар.
Кои са най-известните прабългарски родове
Родоначалникът – най-старият от рода бил длъжен да осигури изхранването на неговите членове, да полага грижи за неговата сплотеност и да поддържа боеспособността му, като осигурява в разположение на племенния вожд определен брой конници с необходимото въоръжение и снаряжение.
Каква била ролята на родоначалника
Родоначалникът невинаги бил военачалник на бойците от рода. След като той навършел определена възраст, неговото място се заемало от първородният му син. Правото на родоначалника на върховен съдник и правото му да принася жертви на върховният бог обаче оставали неизменни.
Пред родоначалника били поставени при равни условия всички боеспособни мъже и работоспособни жени. В негово подчинение се намирали и разпределените между родовете военнопленници-роби.
Другото разпределените между родовете
Сираците на загиналите в сражение воини, не били грижа единствено на вдовиците, а на целият род. Той полагал общи грижи за тях, и ги почитал като чеда на бойци, защитили честта на рода на бойното поле. Родът разделя не само славата и заслугите, но и позора, ако някой принадлежащ към него боец се опозори на бойното поле или побегне пред лицето на врага.
Семейството стояло по-ниско от рода
Членовете на семейството били първо подчинение на родовите закони и на волята на родоначалника.
Главата на семейството бил длъжен да осигури ежедневното изхранване на всички негови членове, жените и децата. Негово задължение също така било да подготви мъжката челяд за бой и лов. Най-възрастната жена в семейството отрано подготвя младите момичета за домакини, чиято основна грижа е приготвянето на храна и облекло. Но поради нелеките условията на живот, и честото отсъствие на мъжете по време на военни походи, жените също се учели да яздят и стрелят с лък, за да защитават своите домове.
Над рода стояло племето
То се образувало от разоряващите се родове. Отначало племенният вожд се избирал от родоначалниците въз основа на своите воински и лидерски качества. Постепенно след V в. След христа положението се променило Племенните вождове се превърнали във владетели – канове, чиято власт се предавала по наследство от баща на син или на друг близък сродник.
Върховната власт над прабългарските племена се упражнява от върховния кан (канас-сюбиги). Смятало се, че неговата власт идва от върховното божество, и между него и владетеля съществува магическа връзка. Ако богът отвърнел погледа си от върховния кан, тогава родоначалниците на племената имат право не само да го свалят от власт, но и да го убият.
Кой е бил велик кан
Великият кан бил не само върховен военен вожд и управител на държавата, той е главен жрец и съдник. Думата му била закон, а приближените му били изпълнители на волята му.
Благодарение на своето добре организирано общество, следването на установените норми и порядки, оказване на взаимопомощ един на друг и подчинението си на волята на владетеля, прабългарите печелят редица победи и се разселват на огромни територии. Усилията, които полагали всички заедно в една посока, при реализиране на своите цели, се превърнали в тяхна отличителна черта. Предавана от поколение на поколение, тя се е пренесла и днес.
В заключение:
И до ден-днешен българските деца биват учени на историята за снопа пръчки стрели, който кан Кубрат дал на синовете си. По този начин се предават важни уроци през поколенията и наследниците на древните българи се учат, че успеха се корени в силата на здравото общество, силното семейство и задружните усилия, които полагат всеки ден.
Източник: ipark.bg