Карта на българското етническо землище от 1876 година (това е периодът 2 години, преди освобождението от Турската Империя) обхващала земите, върху които към тази година българският етнос е мнозинство от населението!
Сега България е точно на половината по-малка за разлика на съседките ни!
Кои територии е обхващало българското землище по време на Възраждането
Целокупна или Велика България е политическа концепция, предвиждаща образуването на българска държава, върху териториите на историко-географските области Тракия, Мизия и Македония. Това са земите, където през XIX в. преобладаващите хора са били българи. Тогава се появил и терминът Българско землище.
Как се появява Българско землище
Концепцията за първи път е разисквана на международна арена при Цариградската конференция. Годината била 1876. Тогава е осъществена от Санстефанския мирен договор и това се случва, точно в 1878 година:
„България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира.“
Формиране на е българско землище
Първият опит за самоочертаване на българското землище съществува от 1825 г. с т.нар. Рилска преработка на „История славянобългарска“.
В границите на Велика България се включват териториите от: днешната Република България, който се равняват на 110 993,6 km², Егейска Македония, Вардарска Македония, Одринска Тракия, Западна Тракия, Западните покрайнини, Северна Добруджа и част от Поморавието (Вранско и Пиротско). Тук се зараждат и Българското възраждане и националноосвободителни борби свързани с освобождение и обединение на българския народ в единна държава.
Териториите на българското землище по време на Възраждането
След Освобождението от 1878 г., учредена като Княжество България територия не съответствала на националния идеал. Последвалите две въстания – Илинденско-преображенско въстание и Кресненско-Разложко въстание са водени в продължение на пет войни. Тяхната цел е насочена към национално освобождение и обединение. Това са: Балканска война (1912 г.), Сръбско-българска война (1885 г.), Първа световна война (1915 – 1918 г.), Междусъюзническа война (1913 г.) и Втора световна война (1940 – 1945 г.)
Национално движение и борба се провеждат: в Македония и Тракия – Българската екзархия, Вътрешна тракийска революционна организация – ВТРО, ВМРО, Охрана и Дружба „Родина“, в Добруджа – Вътрешна добруджанска революционна организация – ВДРО и др., в Поморавието и Западните покрайнини – Вътрешна западнопокрайнска революционна организация – ВЗПРО, известна като „Въртоп“.
Във войните за национално обединение постигнатите успехи не са пълни. Така от цялото българско национално землище са отвоювани малко над половината. Тогава и излазът към Бяло море е изгубен.
В заключение:
В завършек на темата ще добавим само, че съвременното схващане за България като пълноправен член на Европейския съюз, след евентуалното приемане на Северна Македония и Сърбия в него, може да постигне и опази своите идеали национални предели главно по пътя на икономическо, демографско и културно утвърждаване. Това може да се случи в териториите и извън държавните граници на своето национално землище.
Източници: Уикипедия