Кимон Георгиев Стоянов е роден 11 август 1882 и живял до 28 септември 1969. Той е български генерал, министър-председател на Царство България от 1934 до 1935 г. и отново от 1944 до 1946 г.
Живот и кариера на Кимон Георгиев
Кимон Георгиев е роден в Пазарджик. Завършва Софийската военна академия през 1902 г. Участва в Балканската война като командир на дружина и в Първата световна война като командир на батальон. През 1916 г. губи едното си око поради наранявания, получени в бой. Напуска армията през 1920 г. с чин подполковник.
Кой е Кимон Георгиев – осъществил 3 държавни преврата
Георгиев е един от основателите на Военния съюз през 1919 г. и на Народния сговор през 1922 г. Участва в организирането на държавния преврат от 1923 г., след което става един от лидерите на Демократическия сговор. Бил е министър на железниците, пощите и телеграфите в първия кабинет на Андрей Ляпчев.
Кимон Георгиев – държавни преврата
През 30-те години става един от лидерите на дясното военно движение “Звено”. Заедно с колеги офицери извършва държавен преврат, през май 1934 г. и става министър-председател. Бил е и министър на правосъдието и за кратко на войната и външните работи. Той премахна всички политически партии и синдикати. Повлиян от италианския диктатор Бенито Мусолини и въвежда корпоративна икономическа система. През 1935 г. цар Борис III го принуждава да подаде оставка.
По време на Втората световна война , когато България се бие на страната на Оста, Кимон се сближава с левите сили в България и през 1943 г. се присъединява към анти-Оставите Отечествен фронт (ОФ) като един от неговите водачи.
През септември 1944 г. ОФ извършва държавен преврат и Кимон Георгиев отново става министър-председател. През 1946 г. е наследен от комунистическия лидер Георги Димитров и става вицепремиер и външен министър. Въпреки че „Звено” е разпуснато през 1949 г., Георгиев продължава да заема министерски постове във всеки кабинет до 1962 г. От 1962 г. до смъртта си през 1969 г. Той е член на Президиума на Народното събрание. Георгиев два пъти е удостоен със званието Герой на социалистическия труд.
Той е известен като стария превратаджия в България и това му прозвище е плод на организираните три преврата: 1923, 1934 и 1944 г.