Знаете ли кой роман на Жул Верн е посветен на освобождението на България? Днес ще ви запознаем с него или по-скоро с кратък откъс от неговата история…
Кой роман на Жул Верн е посветен на освобождението на България
Става дума за роман на Жул Верн, свързан с Априлското въстание или по-скоро идеята за свободата (voyages exstraordinaires)
Романът на Жул Верн „Дунавският лодкар“
Известен още като „Le Pilot de Danube“, Hetzel Editorial, той е публикуван в 1908 г. От вътрешната страна на корицата му е изписана годината 1876. Главният героят е българин на име Стефан Ладков, наричан Серж Ладко. Във френската си версия той е типичният авантюрен персонаж, отдаден на велика идея.
В романа Априлското въстание е фонов фактор, който оказва влияние и над сюжета и микроисторията над героя. В идеята му е заложен и големия исторически разказ.
Малко по-рано, през 1901 година, излязъл и романът на Жул Верн със заглавие „Le Beau Danube jaune“. Той е в опосредствана връзка с „Le Pilot de Danube“. И в двата разказват за „синият Дунав“, а повествованието е „Хубавият жълт Дунав“, започва с танц под звуците на прочутия Щраусов валс.
Сюжетът на „Дунавският лодкар“ започва с края на състезанието в Зимаринген на 5 август 1876 г., в 11 часа, когато звукът на ловджийския рог оповестява финала на надпреварата по риболов, а председателят на „Дунавска лига“ г-н Миклеско вдига халба бира за героя на улова, успял да се пребори със седемдесетфутова щука. Това е загадъчният унгарец Илия Бруш.
Снажният жизнерадостен младеж с тъмни коси, комуто никак не подхожда „увлечението в тихото удоволствие на риболова, (…) има и друга странна особеност (…) вероятно беше с повредено зрение и затова носеше големи черни очила, които не позволяваха да се види цветът на очите му.“ (Верн 1991: 7)
The Danube Pilot by George Roux 08Да не би пък да са… очи сиви, почти сини? И, обсебени от литературни идеологически клишета, четящи и невярващи на собствените си очи, усещаме, че май сме попаднали във фантастичната машина на времето, завъртени в центрофугата на литературни стилове, теми и инвенции. Кой е в този литературен маскарад? Във всеки случай става дума за fine de siècle, за френския belle époque, за тържеството на науката и техниката, за късната романтическа илюзия на щастливото тържествуващо познание от втората половина на ХІХ век. Как се вгражда тук темата за Жул Верн и българската национално-освободителна кауза? Кой е все пак авторът на двата „дунавски“ романа и откъде идва съпричастието към средно-и-южноевропейската тема в творчеството на онзи, в чието владение на въображението са моретата на целия световен океан? Откъде би могла да възникне тогава ревността ни към темата за синия-бял Дунав и Черното море в романите, посочени като негови? Можем, разбира се, да заподозрем, сина му Мишел Верн в мистификаторство на безмерното литературно завещание от публикувани и непубликувани творби на писателя. Но трябва да имаме предвид безпощадните условия в договора с литературното издателство на Пиер Жул Херцел, според които цели 5 години след смъртта на писателя наследниците му са длъжни да публикуват по 2 негови текста на година. И въпреки плодовитостта на писателя, обяснимо ни се струва защо романите „Хубавият жълт Дунав“ и „Дунавският лодкар“ излизат в съавторство: Мишел и Жул Верн.
Романовата продукция е пренаписвана, дописвана, обработвана и адаптирана от сина на автора. Споменавана е в стотици поеми, песни, повести, разкази, либрета за музикално-сценични творби, романи, пиеси и др. Това са фантастични, романтични и… съвсем реалистични истории като разказаната в „Дунавският лодкар“; без морски чудовища, невероятни апарати и машини от бъдещето. Последвалата литературна слава след смъртта на писателя и благодарение на племенницата Маргьорит Алоат дьо ла Фюйе, авторка на биография на знаменития си чичо. Това има твърде противоречив ефект.
Множество от романите на Верн, появили се през годините по-късно в съкратен вариант, изпращат писателя задълго в териториите на детска и подценявана от критиката литература. По този начин той не успява да заеме подходящото място нито в европейската, нито във френската „сериозна“ литература.
Кой роман на Жул Верн е посветен на освобождението на България – заключение
Безспорно най-влиятелният и известен романист на всички времена (превеждани колкото него по целия свят са само Агата Кристи и Уилям Шекспир), Жул Верн не остава безучастен към случилото се през 1876 г. и 1878 г. в една далечна балканска християнска страна. Заслуга за това има обожаваният от него Виктор Юго.
Отзвукът от Априлското въстание е значим във Франция, а Верн е силно впечатлен от характера на балканските хора, както преди това от смелостта на унгарците, и от самоотвержеността и стихийния дух на славяните.