Николчо Георгиев Чистеменски, известен като Кочо Чистеменски, познат и само като Честименски или Честеменски е български революционер. Как името му е останало безсмъртно и защо толкова много улици, училища и дори населени места в наши дни носят неговото име, научете сега:
Кочо Честименски – какво не знаем за него
Той е един от паметните личности взел активно участие в организиране и провеждането на Априлското въстание. Кочо, заедно със семейството са сред обсадените защитници в църквата „Св. Архангел“, на Перущица. Осъзнавайки, че няма да могат да се спасят от засадата на османски орди, Кочо Чистеменски убива дъщеричката и жена си и се самоубива, за да не попадне в плен на турските поробители.
Биографията на Кочо
Чистеменски е роден в село Динката пазарджишкото. Малко след раждането си се премества с родителите си в град Пазарджик, където живее в периода 1868 – 1869 г. В Пловдив се установява, през 1870 г. участва в местния революционен комитет. Не е ходил на училище, но се самообразова, сам се научава да пише и чете. По професия е обущар.
Участва в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. Дюкяна си трансформира в средище за тайни комитети на революционните дейци от региона. Когато въстанието не успява попада под обсега на следене от османските власти. Това го подтиква да замине за Копривщица. През 1876 г. се връща отново в Пловдив. Започва да актуализира участията си в местния революционен комитет и отново прави революционно средище, този път дома си.
Кой е Кочо Честименски – останал безсмъртен с подвига си
Когато избухва Априлското въстание планът е бил да се стартира с голям пожар в Пловдив като първи стъпки в подривната дейност. Заедно с Димитър Свещаров, Кочо Чистеменски пристъпва към това, като запалват чаршиите на собствените си дюкяни. Опитът не е успешен и пламъците са потушени. Малко по-късно заминава с жена си и дъщеричката си за Перущица, където взема участие в отбраната срещу настъпващите турска редовна войска и башибозуците.
Наред с десетки други перущенци, семейството на Чистеменски се укриват в местната църква, където се крият и борят с многочисления противник. Със семейството му е и една от сестрите на жена му. За да не попаднат в османски плен и да бъдат малтретирани от ръцете на врага, Спас Гинов е пръвият който се жертва. Той убива фамилията си и накрая се самоубива, след него го следва Кочо, който първо убива жената и дъщерята си, а преди да сложи край и на своя живот, пита сестрата на жена му, дали иска и нея да убие, но ужасена припада. Тя реално остава една от малкото оцелели, след Перущинското клане. Подвигът на Кочо Честименски е последван от много други перущенски въстаници.
Героичният подвиг и паметта на Кочо Чистеменски
Името Кочо Чистеменски се превръща в символ на родолюбие и пламенен подвиг за съзнанието на поколения българи. В наши дни на него са кръстени много улици в цяла България, има училища на негово име, както селото Честименско.
В памет на Кочо и перущенците е посветена поемата на Вазов „Кочо“ и песента по стихотворение – „Епизод – Кочо“, някогашната партизанска чета „Кочо Чистеменски“, издадена е и книгата „Кочо Чистеменски“ на Емануил Попдимитров и други.