Комит Никола, е известна историческа фигура от времето на първото българско царство. Той е комит (управител) на град Средец (дн. София), който тогава е бил средище на област (комитат) в югозападната част на България. Баща е на станалите по-късно известни като “комитопули”, четири братя Давид, Мойсей, Арон и Самуил.
Бил ли е комит Никола част от Крумовата династия
Противоречиви са сведенията за произхода на бележития български болярин. Предполага се че е от Крумовата династия, и по специално син на Гаврил, брат на цар Симеон Велики.За връзката на комит Никола и синовете му с управляващата династия тогава в България може да се съди от по-късни исторически източници. В кореспонденция си с Папа Инокентий III, Цар Калоян споменава че е потомък на „ моите предшественици,царете Симеон, Петър и Самуил, прародители мои”. Нещо, с което папата явно е съгласен щом в писмо до унгарския крал Бела III пише „Двамата братя Петър и Йоаниций [Калоян], произхождащи от рода на предишните царе”.Това означава че международно се е приемало че Цар Самуил, четвъртият син на комит Никола, е от един и същи род с управлявалите преди него Цар Симеон Велики (893-927) и цар Петър I (927-969).
Допълнителни косвени доказателства за близките родствени връзки на комит Никола с преславския царски двор са и имената, с които наследниците му дават на децата си – Самуил кръщава един от синовете си Гавраил Радомир на неговия дядо — Гавраил, брат на Симеон, а племенникът на Самуил, Иван Владислав, кръщава един от своите синове на прадядо си – Пресиян.
Защо се нарича комит Никола
През Х-ти век България административно е разделена области, наречени комитати, начело на които стоят поставени от царя комити.А за още по-специалния статут на Никола, известие дава византийският хронист Йоан Скилица, който го нарича „един от велемощните комити“. Поверената му област(комитат) е обхващала земите западно от р.Искър – в тях влизали градовете-крепости Видин, Средец, Скопие, Охрид, Преспа, Струмица, Воден, Битоля, Девол и други.Комит Никола се смята че е бил от групата на българските боляри, които са били против водената политика от Цар Петър I за мирни отношения с Византия. Те настоявали за продължаване на военните действия от времето на цар Симеон Велики, израз на този разкол са въстанията вдигнати от братята на Петър – Иван и Михаил. Въпреки че няма данни комит Никола да е участвал в тях, то оказването на негласна поддръжка е напълно възможно, което може да обясни липсата на активна подкрепа към Цар Борис II при нападенията на киевския княз Светослав I и след това на византийския император Йоан Цимисхий срещу столицата Преслав.
Вследствие на превземането й и пленяването на Борис II, земите на комит Никола, вече управлявани от синовете му, остават единственият център за организирана съпротива до края Първото българско царство срещу Византия.
Комит Никола има 4-ма синове
Комит Никола е женен за Рипсимия, най-вероятно от арменски произход, кръстена на първата светица в Армения света Рипсиме. Името на съпругата на комит Никола научаваме от Германския надпис на цар Самуил, мраморна плоча, която той поръчва в памет на родителите си и брат си Давид.От нея има четирима сина, двама, от които Давид и Мойсей загиват в борбата срещу Византийската империя, Арон е убит от брат си Самуил заради предалско сътрудничене с Василий II, а Самул става български цар след смъртта на Роман, вторият син на Цар Симеон.
След приключването на директната царска линия, родът на комит Никола остава единствената управленска сила на България до падането й под Византийска власт.Комитопулите(синовете на комит Никола) са ключът, който отключва вратата към загубената българска държавност води със себе си до сериозна борба с най-силната държава по това време – Византия!