Всеки един от балканските народи има свой герой, който се е борил до последно спрямо нашествениците в края на 14 век. За гърците това е последният им император, който се сражава до последно преди Константинопол да бъде превзет през 1453 година, за сърбите Лазар Хребелянович от битката при Косово поле, за албанците е Георги Кастриоти. А за българите се опитват да се създадат легенди за Иван Шишман, но при него този образ е по-скоро заради това, че е последният цар на престола във Велико Търново. Така че постепенно сред народи навлиза една друга легенда – тази за Крали Марко.
Кой наистина е Крали Марко
Истинското му име е Марко Мърнявчевич. Той е син на деспот Вълкашин, който е обявен за крал от цар Стефан Урош(сръбски владетел/1365). В Сръбската държава титлата крал е била с по-ниска стойност, така че можем да я определим като втори човек след сръбския цар. Вълкашин има и близки отношения с българската царица Елена, която съдейства и за получаване на титлата му. От друга страна, цар Урош е бездетен и се предполага, че Вълкашин ще го наследи на престола. В битката при Черномен през 1371 година, Вълкашин умира и неговото място е наследено от сина му Марко. Цар Стефан Урош умира през следващата 1372 година, но това не поставя Марко на престола. Започналият процес на феодализация на Балканите води след себе си до сериозно разделяне на много отделни владетели, които се обявяват за самостоятелни и водят война срещу всички останали. Това е и основната причина балканските народи да бъдат победени от селджуките. За да затвърди владенията си, Марко става османски васал през началото на 80-те години и е длъжен да се явява, когато го повикат. Това се случва през 1395 година, когато в битка срещу влашкия воевода Мирчо Стари, Марко намира своята смърт. Според една легенда, Марко в последния си час е помогнал на Мирчо Стари да се спаси, като се обърнал срещу османците и по този начин измил срама от челото си. Дали това е вярно – никога може би няма да разберем.
Защо Крали Марко става българска легенда
Историята на Марко Мърнявчевич не е толкова впечатляваща. Тогава логично идва въпросът: “Защо това лице става легенда за българите?” Ще се опитаме да ви изброим основните причини за това:
- Първата причина е свързана с неговия впечатляващ ръст. Той е много висок и едър мъж и по този начин става символ на съпротивата срещу османците.
- Има открит надпис на Крали Марко, който го определя като трети български цар след баща си Вълкашин и чичо си Углеша. Макар че да е формално част от сръбските управници, много историци смятат, че той се е опитвал да разшири влиянието си в Македония и Беломорска Тракия, която е населена предимно с българи. По този начин той очевидно е имал амбиции да се определи като владетел на по-големия и по-стария народ от сърбите на Балканите, а именно българите. Някои медиевисти приемат хипотезата, че след като разбира, че няма да вземе сръбския престол, се опитва да се еманципира опирайки се на българите и липсата на силна централна власт през 80-те години на 14 век.
- Образът на Крали Марко може да се сравнява с този на последния български цар на престола в Търново – Иван Шишман. Управлението му е меко казано неуспешно, но въпреки това в българския фолклор той остава с много положителен образ. Приема се ,че българите му придават положителни характеристики, които са се надявали да има един истински български цар. Същата аналогия може да се приема и за Крали Марко – на него му се преписват характеристики на един истински защитник на българите.
- Образът на Крали Марко се развива сериозно през вековете. Със засилване на хайдушкото движение по българските земи, неговият образ все повече наподобява този на хайдутите. Той все повече се превръща в символ върху който се наслагват чертите на различни борци срещу османската власт. По този начин, Крали Марко се превръща в титла, която всеки истински борец срещу империята е искал да вземе на въоръжение.