Днес ще ви разкажем историята на последния освободен български град по време на Руско-турската война от 1877-1878. Кой е този голяма наш град и каква е причината да бъде забавено толкова много неговото освобождение. Имало е възможност да не остане в български или турски ръце, а дори да бъде в Гърция. Научете историята на освобождението на град Варна – случило се чак на 27 юли 1878 година.
Как Варна става последният освободен град
По време на Руско-турската война, в района на Североизточна България са разположени големи турски сили. Те са затворени в четириъгълника – Варна, Шумен, Русе и Силистра. Така че по време на война през 1877 и 1878 година, там почти не се водят военни действия. По време на обсадата на Плевен, се изпраща подкрепление към обсадения Осман паша, но то не отказва реално възражение. В крайната фаза на войната, руснаците успяват да овладеят Русе и Силистра, но Варна и Шумен запазват големите си турски гарнизони.
Санстефански и Берлински договор
Санстефанският договор е сключен на 3 март 1878 година. Според него турците се задължават да освободят Шумен и Варна от своето присъствие, а крепостите да бъдат разрушени. Главнокомандмащите двата гарнизона отказват да изпълнят това си задължение, като се надяват на идващия Берлински конгрес , ситуацията да бъде променена. Това статуква се запазва дори по време на Берлинския конгрес. На него, турците претендират за Варна да бъде запазен в рамките на Османската империя – тезата се поддържа и от Великобритания. Руската империя, с подкрепата на Германия, успява да наложи своето виждане и Варна трябва да бъде присъединен към новообразуваното Княжество Бълария. Берлинският конгрес приключва на 13 юли и е взето решение, двете крепости да бъдат освободени от османската армия. Турският гарнизон в Шумен се подчинява на решението и на 18 юли се изтегля от града. Но ситуацията във Варна е доста по-различна. До последно, главнокомандващият града Фазлъ паша се оправдава, че се забавя заради имуществото, което трябва да вземат със себе си турските войски.
Кога Варна се освобождава от турските войски
Това се случва на 27 юли. Султанът издава заповед до Фазлъ паша да освободи града. Той бави времето с оправданието, че не я е получил. Главнокомандващият руските войски, генерал Тотлебен е силно обезпокоен, че Варна трябва да бъде превзета с продължителна обсада по подобие на Плевен. В този момент се намесва решително генерал Столипин – явява се лично в Цариград, за да вземе заповедта от султана. След това по най-бързия начин отива във Варна, за да я връщи на Фазлъ паша. По този начин, турският главнокомандващ е оставан без никакъв избор. Турците си отпътуват от Варна с приготвените кораби и на 27 юли, градът окончателно е в ръцете на българите.
Как Варна за малко да стане гръцки град
Много малко известна история по повод на освобождението на Варна, е как този град е на ръба да стане гръцки. В периода между Санстфанския договор и Берлинския конгрес, гръцкото духовенство в района на Варна се активизира. Почва да събира подписи на местните гърци, с което а покажат как в града и неговите околности. Причината е, че в самия град Варна в този период преобладава турското и гръцкото население. Разбира се, това не важи за района около града. Тази подписка е представена на Берлинския конгрес от двамата представители на Гърция(Предполагам знаете, че не е имало български представители на Берлинския конгрес). Въпреки усилията от страна на Гърция, тяхната операция се оказва неуспешна и град Варна е определен да бъде част от новосъзденото Княжество България.