Какво знаем и не знаем за Габровското Априлово училище от 1835 г., предлагаме ви заедно да надникнем в дебрите на историята му.
Училищната сграда на училището в Габрово съществува от 1835 г. Тя реално не е запазена. Намирала се е северно от църквата „Св. Троица“. Съществуват редица още любопитни факти за първото новобългарско светско училище, представени ни от Национален музей на образованието. Ето и тях:
Първата сграда на Габровското училище от 1835 г.
Училището в Габрово е открито на 2 януари (14 януари по новия стил), през1835 г.
Габровското училище – с какво е по-различно?
Още преди 1835 г. е имало училища със светски характер по българските земи. Такива били елино-българските в Свищов, Котел, Карлово, а с Габровското училище се поставя началото на нещо различно. То е създадено по „европейска наредба“. И така, за пръв път в това училище се предлага светско обучение по английски метод. Последният бил известен в България като „взаимоучителен“ или Бел-Ланкастърски. И най-важното било, че преподаването е на родния български език, а не на църковнославянски или гръцки.
Училището било общо и безплатно за всички, които имали желание да се учат. Това била и идеята на Николай Палаузов (1773-1853) и Васил Априлов (1789-1847). Още в началото в него постъпили 70 ученици 20, от които били външни.
Печат на Габровското училище от 1835 г.
Габровското училище се превръща в еталон, по които да бъдат създавани и други училища из България. Такива са в Панагюрище, Копривщица, София, Казанлък, Котел, Калофер … Бройката им наброявала за 4 години. И така, габровското училище се радва на отлична организация и подготовка от страна на първите учители. Набавени са първите учебници и помагала.
Кой е първият учител в габровското училище?
Пръв учител е Неофит Рилски. Той е избран от Палаузов йеромонах и Априлов от Рилския манастир. Неофит е подготвен за мисията. Той изучава взаимно метода в Букурещ, съставя първата „Българска граматика“, превежда взаимоучителните таблици. Негово учителстване е кратко, но оставя ярка следа и редица полза за Габрово,съседните градове и села, от двете страни на Балкана, откъдето идват много ученици.
И така, първата граматика на български е издадена от възрожденецът Неофит Рилски от 1835 г. наричала се „Българска граматика“.
Принос на Палаузов и Априлов?
Историографът на Габровското училище се появява 100 години по-късно. Казва се д-р Петър Цончев. В своя труд, той пише::
„Априлов и Палаузов обезсмъртиха името си не само като въздействаха на габровци да си направят училище и ежегодно жертвуваха по 2000 гроша за поддръжката му, но, както казва Петко Р. Славейков, с туй, „че станаха причина да възтържествува българското учение в България като отблъснаха най-напред домогванията на гръцкия владика в Търново да въведе гръцкия език в Габровското училище, с което стана пример и даде повод, щото в преобразуването на българските килии в училища да се предпочете навсякъде по България българският език; с това, дето в писмата си и съветите си възбудиха навсякъде ревност към учение; и с това, дето улесниха преподаването на българския език и отвориха път за образование на българите – дела, които нашите тука съотечественици по положението си не биха могли да ги извършат или до които твърде късно биха се домогнали”.