Всички ние познаваме сегашният град Дупница, но има още един, който е носил това име. Той е вторият най-малък град в нашата страна. Днес ще разгледаме какво означава най-вероятно името Дупница и каква е историята на този специален град.
Какво означава Дупница
Официалното обяснение, което се дава е това на академик Йордан Иванов, който смята, че идва от старобългарската дума доупънъ – дупчест, издълбан.Някои спекулират, че идва от думата дъб, но тук ще представим една по-различни гледна точка. Първото описание на Дупница ни дава граф Антоан Андреоси през 1812 година, който преминава през града на път към Цариград. Той описва, че Дупница се намира в най-тясната част на долината(Дупишката котловина). Тоест можемда го възприемем като град на долината или град разполжен в основата на високи върхове. Това дава една друга перспектива на името и обяснява защо това име е носено и от един друг град. Ето кой е той
Кой друг град е носил името Дупница
Става въпрос за град Маджарово. Той се намира в област Хасково, в близост до река Арда и е вторият най-малък град в България след Мелник. Дълго години селището е носило името Ятаджик. По-късно е преименувано на Дупница, а сагешното си име носи едва от 1959 година в чест на големия герой Димитър Маджаров. Ето какво е направил Димитър Маджаров, за да заслужи тази чест.
Подвигът на Димитър Маджаров
Всички знаем развитието на Балканските войни. Втората от тях завършва трагично за нашата страна и води след себе си до Първата национална катастрофа. Един от нейните аспекти е свързан с българските бежанци, които се налага да бягат от родните си земи, за да потърсят сигурност в границите на държавата България. Такъв е и случаят през октомври 1913 година. Границата е минавала на река Арда около Маджарово. На 4 октомври българските бежанци се опитват да прекосят реката и да намерят спасение от преследващия ги башибозук. Турската войска ги застига на самата река, но тогава се намесва Димитър Маджаров.Той е български революционер, войвода на революционната ни организация в Македония и Тракия. Той е доброволец по време на Балканските войни и осигурява защитата на българското население. По това време е начело на чета заедно с другаря си Руси Славов. Двамата успяват да забавят нападението на турската войска и това води до спасяването на повече от 10 000 български бежанци. За съжаление, подвигът им не минава и без жертви.Смята се, че загиват около 1000 български бежанци.
В знак на признателност за неговата жертвоготовност, през 1959 година по искане на жителите на селището, то е преименувано в негова чест и носи името му.