България получава своето Освобождение през 1878 година. Но всички знаем, че това включва само територията на Княжество България, а голяма част от българското население остава под чужда власт. Това са най-вече българите от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини.Днес ще разгледаме колко на българските бежански вълни след Освобождението и предполагаемата бройка на българите, които бягат към свободната територия на родината си.Точната бройка на бежанците трудно може да се определи, но една много известна карта от 30-те година ни дава ориентировъчната
Колко са Българските бежански вълни
Точната бройка на бежанците трудно може да се определи, но нашата историография дава следните ориентировъчни бройки на най-големите бежански групи:
- Македония + Северна Гърция – 600 хиляди
- Тракия (Западва + Източна) – 400 хиляди
- Моравия – 50 хиляди
- Добруджа – 100 хиляди
Има много други българи бежанци, но тук сме посочили само 4-те най-големи групи.
Те се разделят на 4 големи бежански вълни:
Първа Бежанска вълна – 1878/1879
Първата вълна от българи бежанци към Княжество България настъпва още след решението на Берлинския конгрес от лятото на 1878 година. Тогава много от българите решават да бъдат част от свободна България и се преместват на нейна територия. Друга голяма бежанска вълна е свързана с Кресненско-Разложкото въстание. Това е бунт на българите в Македония, които показват своето несъгласие с решенията на Берлинския конгрес. Начело на въстанието са Натаил Охридски, Димитър Попгеоргиев и Ильо Марков. То е обявено на 5 октомври 1878 година като успява да постигне временни успехи срещу османските власти. Въстанието е потушено с много насилия от страна на властите, което води до голяма бежанска вълна в посока на Княжество България. Предполага се, че броят на бежанците е около 25 000 души от Мелник, Сандански, Разлог и някои от другите части на Македония бягат от турските гонения. Насилията върху местното население продължават както през 1879, така и през 1880 година.
Втора Бежанска вълна – 1903
Втората Бежанска вълна започва след Съединението на България. То е показателно за Османската империя, че трябва да се справи с големите компактни маси от българи, най-вече в Източна Тракия. От 1886 година постепенно се засилват османските репресии върху местонто население. Поредицата от акции на ВМОРО(Вътрешна Македоно-Одринска Революционна организация) допълнително влошават положението на българите и служат като основание за силовите мерки на османската власт. Неуспешното Илинденско-Преображенско въстание(1903) е кулминацията на този процес и води със себе си до голяма група български бежанци в посока България от Македония и Одринска Тракия. Тази вълна продължава дори до началото на Балканската война(1912). Предполагаемите цифри на бежанците са над 120 хиляди души за периода от 1885 до 1912 година
Трета Бежанска вълна(1913 – 1923)
Този период включва Първата и Втората национална катастрофа на България.
Бежанци след Междусъюзническа война
В историографията се приема, че България приема над 250 хиляди българи, които бягат от военните действия и последиците на Втората Балканска война. Един от най-известните случай е свързан с битката при Кукуш – един от големите български градове в Егейска Македония, който на практика е обезбългарен след битка състояла се там. Повече от 15 хиляди българи, жители на град Кукш емигрират към България. Повече от бежанците от Македония се заселват в Югозападната България, много от тях и в столицата София. Другата голяма бежанска вълна е от Тракия(най-вече Източна/Одринска Тракия). По време на Междусъюзническата война, българите от Източна Тракия трябва да се спасяват от турските репресии и бягат в посока на България. Много от тях се заселват в Източна България, като дори достигат до Североизточните части на страната.
Бежанци след Първата Световна война
Втората национална катастрофа и сключения Ньойски мирен договор допълнително засилват бежанския натиск върху България. Огромни маси от българи се изселват в посока на родината, като се страхуват от сръбски, гръцки или турски репресии. Много българи бягат от Вардарска Македония, станала част от КСХС(Кралство на сърбо-хърватите), от Егейска и Западна Тракия, които стават гръцки и от Източна Тракия, която остава част от турската държава. Това се допълва и от населението на Южна Добруджа, което остава под румънска власт(попаднало за кратко там след Междусъюзническата война). При подписването на Ньойския мирен договор, на България се налага да подпише “Конвенция за доброволно изселване на население с Гърция” След голямото поражение на гърците през 1922 година, те забравят за този международен договор и насилствено прогонват голяма част от българското население в Западна Тракия. Българо-гръцките отношения биват окончателно уредени със спогодбата Моллов-Кафандарис чак през 1927 година.
Четвърта бежанска вълна (1940)
Последната голяма бежанска вълна се реализира след връщането на Южна Добруджа през 1940 година. След Крайовската спогодба, през есента на 1940 година са изселени повече от 70 хиляди българи от Северна Добруджа.