Константин V е византийски император властвал в периода от 741 до 775 г. Той бил е изключително способен владетел, продължаващ реформите – фискални, административни и военни – на своя баща.
Кой всъщност е Константин V Копроним
Константин беше проклет в очите на съвременните писатели на иконописи и следващите поколения православни историци. Типични за тази демонизация са описанията на Константин в писанията на Теофан Изповедник: „чудовище, жадно за кръв“, „свиреп звяр“, „нечист и окървавен магьосник, изпитващ удоволствие да предизвиква демони“, „предшественик на Антихрист”.
За своята армия и народ обаче Константин V Копроним бил “победоносният и пророчески император”.
Той бил успешен пълководец, не само консолидиращ границите на империята, но и с активни кампании отвъд тези граници, както на изток, така и на запад. В края на неговото управление империята разполагала със силни финанси, боеспособна армия, която се гордее с успехите си и църква, която изглежда се подчинява на политическите власти.
Константин V Копроним – 9 неуспешни похода срещу България
Многократни походи срещу българите
Успехите на изток позволявали да се води агресивна политика на Балканите. Константин имал за цел да повиши просперитета и защитата на Тракия чрез преселването там на християнско население, трансплантирано от изток. Този приток на заселници, свързан с активно повторно укрепване на границата, предизвикал безпокойство у северния съсед на империята, България, което довело двете държави до сблъсък през 755 г.
Кормисош от България нападнал чак до Анастасиевата стена (най-външната защита на подстъпите към Константинопол), но бил победен в битка от Константин и тогава открива серия от девет успешни кампании, срещу българите през следващата година, отбелязвайки победа над наследника на Кормисош Винех при Марцела. През 759 г. Константин е победен в битката при Ришкия проход, но българите не успели да се възползват от успеха.
Константин водил кампания срещу славянските племена от Тракия и Македония през 762 г., депортирайки някои от тях в Опсикианската тема в Анатолия, въпреки че някои доброволно поискали преместване далеч от размирния български граничен регион. Съвременен византийски източник съобщава, че 208 000 славяни са емигрирали от контролираните от България области на византийска територия и са били заселени в Анадола.
Година по-късно той отплавал до Анхиал с 800 кораба, превозващи 9600 кавалеристи и малко пехота, печелейки победа над хан Телец. Много български благородници били пленени в битката и по-късно изклани извън Златната порта на Константинопол от цирковите фракции.
Телец бил убит след поражението си. През 765 г. византийците отново успешно нахлули в България, като по време на този поход са убити, както кандидатът на Константин за българския престол Токту, така и противникът му Паган. Паган е убит от собствените си роби, когато се опитал да избегне българските си врагове, като избягал във Варна, където поискал да премине към императора. Кумулативният ефект от многократните настъпателни кампании на Константин и многобройните победи причинили значителна нестабилност в България. Там шестима монарси изгубили короните си поради неуспехите си във войната, срещу Византия.
През 775 г. българският владетел Телериг се свързвал с Константин, за да поиска убежище, като казал, че се страхува, че ще трябва да избяга от България. Телериг се поинтересува, на кого може да се довери в България, а Константин глупаво разкрил самоличността на агентите си в страната. След това посочените византийски агенти били незабавно елиминирани.
В отговор Константин тръгнал на нов поход, срещу българите, по време, на който получил карбункули по краката. Умира по време на връщането си към Константинопол на 14 септември 775 г. Въпреки че Константин не успял да унищожи българската държава или да наложи траен мир, той възстановил имперския престиж на Балканите.
В заключение:
След катастрофалното поражение на византийците от българския хан Крум през 811 г. в битката при Плиска, войските на тагмата нахлули в гробницата на Константин и умолявали мъртъв император, да ги води отново.
Животът и действията на Константин, ако са освободени от изкривяването, причинено от хвалебствата на неговите войници и демонизирането на писателите на иконоди, показват, че той е бил ефективен администратор и надарен генерал. И все пак Константин V Копроним бил и автократичен, безкомпромисен и понякога ненужно суров!