Всички знаем, че по нашите земи винаги е имало хора с невероятни способности. Още от времето на Орфей и Евридика до като стигнем до Ванга, дядо Влайчо и Слава Севрюкова. Но днес ще ви разправим една легенда, популяризирана от Вера Мутафчиева, легендата за прабългарската пророчица Пагане.
Легендата за Пагане – любимата на хан Аспарух
Пагане е била жрица, дарена с неземна красота и необикновена дарба да предсказва бъдещето. Считало се, че тя говори с бог Тангра (богът на прабългарите). Малко преди смъртта си хан Кубрат вика Пагане при себе си, за да му предскаже бъдещето на народа му. Тя е тази която му казва, че синовете му трябва да се разделят на няколко части, за да могат да оцелеят при очакваното нападение на хазарите. По този начин всеки от синовете на Кубрат взел своите хора и тръгнал по собствен път като само най-възрастният Баян останал да пази Фанагория.
Аспарух решава, че иска да вземе Пагане за своя жена. Тя не е съгласна с него, защото знае, че съветът на Великите Боили няма да разреши тъй като той вече е хан, а тя дъщеря на обикновен конник. Ханът обаче е твърдо решен, воден от любовта си към жрицата.
Съветът на Боилите е против това решение на Аспарух.По този начин се губи чистота на ханската кръв, още повече че е от свещения род на владетелите Дуло. Тъй като боилите смятат, че Пагане може да влияе върху решенията на хан Аспарух, те решават да се възползват от нейните дарба и да я принесат в жертва на Тангра – жертва, която Аспарух няма как да откаже.
Тя е била съвършенството, получило женска плът. Старият празакон гласял, че щом се открие съвършен по дарби между народа, никой няма право да го държи в несъвършения свят. Длъжни са били да го пратят при Тангра, за да му служи от близо, иначе Бога ще ги накаже. Аспарух няма как да не спази закона, защото ако сам той не го спазва, не може да очаква покорство от народа си. А ако народът научи, че ханът е отказал на Тангра, с него е свършено.
И все пак Аспарух не може да се примири с раздялата с любимата жена и иска от същия този болярин, който пръв въстанал срещу решението на хана да вземе Пагане за жена, гаранция, че не я пренася в жертва напразно. Боляринът заклева единствената си дъщеря да умре до пролетта, ако е сгрешил. Пагане приема саможертва си с усмивка и без да се съпротивлява. Тя е пожертвана, а на хана му се отрежда за жена не коя да е, а дъщерята на болярина.
Не след дълго тя забременява, но ражда мъртво дете и умира малко преди пролетта. Това, което съкрушава хана, не е толкова това, че Пагане е пожертвана напразно, а именно смъртта, на жена му и детето, защото, принасяйки Пагане в жертва, тя също е носела детето му. Той реално е пренесъл не само любимата си, но и нероденото си дете.
Това е легендата за Пагане – популяризирана от Вера Мутайчиева в едноимения и роман.
