Всички сме чували за град Велико Търново – старата столица на България по време на Втората Българска държава. Но освен този град има още един със сходно име Търново – това е Малко Търново. Един от 4-те български града разположени в Странджа планина, той е забележителен сам по себе си. Днес ще разгледаме историята на населето място и каква е връзката му с Велико Търново.
Откъде идва името Малко Търново
От древността е познато тракийско селище, което се е намирало на мястото на днешния град Малко Търново, от които са останали някои могилни некрополи. Според известните изследователи – братята Шкорпил – на това място се е намирала римска крайпътна станция. При византийския император Константин, местността продължава да се развива , най-вече заради близостта си до Цариград. Градът от днешния му вид е създаден в края на 16-ти, началото на 17-ми век. Населението на селището се е формирало като чисто българско, като това са били преселници от околните колиби и по-малки села, които са се заселили около извора Големия врис. Легендата за името на селището обяснява, че това от изобилието на бодлив трън, който се среща в околността. От там Тръново се трансформира по-късно на Търново, но за да се отличава от българската столица се слага определението Малко(Търново).Първите документирани сведения за града са от периода 1828-1829 и руско-турската война от тогава. Участникът Г.Есхолм от похода на генерал Дибич споменава, че населението му е било около 3500 души, които се заминавали главно с овцевъдство и занаятите, които са свързани с него като абаджийство, кожарство и джелепство. Интересното е , че е имало изкустни майстори златари, а дори се е добивал мрамор, който се е използвал за строежа на част от дворците в Цариград. Постепенно през 19 век са открити килийно, светско и девическо училище, което подсказва и нарастналия ръст на населението, което достига до 8000 души – предимно българи.
Освобождението на Малко Търново
След решенията на Берлинския конгрес от 1878, Малко Търново остава част от Османската империя. Въпреки това, българският дух бива запазен и е взето активно участие в Илинденско-Преображенското въстание. Потушаването на въстанието от страна на османските власти силно засяга града. Много негови къщи биват разрушени и голяма част от населението бяга в посока България. На 25 октомври 1913 година, Малко Търново е освободено от Османската империя и става неразделна част от територията на България. Това е и причината тази дата да бъде обявена за официален празник на града, който се чества всяка година.
Възход на Малко Търново
През 80-те години на миналия век, Малко Търново бележи сериозен подем. Причината за това е инициативата за превръщане на района на Странджа-Сакар в Република на младостта. Това е причината да бъде открит голям завод за козметика в града, а и се създава филиал на института на БАН по роботика.Тези процеси биват прекъснати след промените в края на 80-те и началото на 90-те години, което дава своето отражение върху облика на града.