В първата част Ви разказахме за грешките допуснати преди и по време на Балканската война. Днес ще се съсредоточим върху най-грубите грешки довели до Първата национална катастрофа на България. Далеч съм от мисълта, че Съюзниците-Разбойници не допускат неточности, но е добре да видим кои са нашите най-важни неточности, които водят след себе си до тежки последици.
Грешките по време на Междусъюзническата война
Външна политика
- Отношенията със Сърбия и Гърция – Отношенията с двата ни основни съюзника се влошават значително по време на Балканската война. Сърбия и Гърция се страхуват от амбицията на България за територия и това води със себи до общ интерес срещу действията ни. България има възможност да се договори с една от 2-те страни и по този начин да разбие този съюз, но следвайки хазартната логика на Фердинад – всичко или нищо – не се реализира тази възможност.
- Отношенията с Османсктата империя – Османската империя не може да се примири със загубата на Одрин и териториалните граници на България, които според османците са много близко до столицата Цариград. Това е предпоставка за очакване на военен конфликт в най-близко бъдеще по тази линия
- Отнощенията с Румъния – Румъния следи териториалното разширение на съюзниците и иска териториални компенсации. Те се искат от България, които им биват отказани. Това служи като предпоставка за включването към съюз насочен срещу България
- Отношенията с Русия – Руската империя е страната гарант на Балканския съюз. Фердинанд се оптива да постави ултиматум за решение по-спорните въпроси между съюзниците, което влошава отношенията с императора. Ключов съюзник на Русия е Сърбия – причината е , че при очаквания бъдещ световен конфликт, сърбите ще поемат удара на Австро-Унгария и по този начин ще облекчат натиска срещу РУската империя, която има обща граници едновременно с Гермиани и Австро-Унгария. Не отчитането на интересите на Русия в този конфликт води до неблагоразположението на най.важната Велика сила на Балканите в този момент и влошава допълнително позициите на България. Руският император предупреждава Фердинанд, че в случай на военен конфликт между бившите съюзници няма да важи Тайната спогодба за защита на България в случай на нападение от трета страна.
Вътрешна политика
- Отношенията между Фердинанд и правителството – Това е може би най-важната причина свързана с вътрешната политика на България. Пример за това е фиктивното нападение заповядано от Фердинанд, което служи като повод на Съюзниците-Разбойници да обяват България за агресор. От друга страна, това нападение колкото и погрешно да е то, бива веднага спряно от българското правителство, което внася разногласия в българската армия точно в такъв ключов момент.
- Липса на ресурс – Умората сред българското население е голяма след продължителните военни действие на Балканската война. В този случай се налага да се води война на няколко фронта, която е невъзможна за много по-силни държави от България.
Въпреси всички тези причини трябва да се признае, че българската армия успява да спаси България от пълен разгром. Нашата войска успява в крайна сметка да заклещи гръцката в Кресненския пролом, спира нападението на сърбите. Османската армия стига до границата от преди войната с България, но е поставен ултиматум да не преминава от страна на Русия. Единствено не успяваме да се противопоставим на румънската войска в Северна България – стига се до румънски войски в близост до София.