Чували ли сте за Боян Магесник? В тази статия ще се спрем на неговия образ. И нека веднага уточним, той не е само герой от легендите, нито лиричен такъв, той действително е живял някога. Ето и неговата история…
Кой е Боян Магесник
Наричан Боян Мага, само Баян или Боян Магесник, той носи християнското си име Вениамин и е син на царя Симеон Велики. Често е описван е от средновековните книжовници като умен човек, знаеш как да се превръща във вълк. Представян е с чудодейни сили. Исторически доказателства за това твърдение няма много и все пак Петър Димков, проф. Николай Райнов и други съвременни автори в литературата го приемат за основоположник на богомилството.
Неизвестният син на цар Симеон – Боян Магесник
Според различни твърдения от доцент Веселина Вачкова и на Дамян Попхристов, Боян Мага имал висше посвещение в Сирия, а в тези времена това място било център на езотериката.
Епохата на цар Симеон
След смъртта на цар Симеон Велики се възцарява третият по старшинство, багренородният син Петър.
Цар Петър подобно на прадядо си Пресиян и дядо си Борис I, отчитайки сериозното усилие, което са стрували на България непрестанните войни, не подкрепя антивизантийската позиция на голяма част от българската аристокрация и води съглашенска политика. Допуска усилването на византийското църковно влияние и се занимава повече със схоластични въпроси, отколкото с държавно строителство.
Зараждане на богомилството
В това време в България се заражда и разпространява богомилството. Пет години след падането на Преслав в 971 г. при сина на цар Петър – Борис II, византийците са прогонени в 976 г. от Североизточна България. Страната е освободена и заедно с отвъддунавските области е под скиптъра на цар Самуил.
По данни това се случило при Боян и Петър. Дали е било точно така, дали за византийски поражения в по-ранно време информацията е вярна и дали този Боян е или не е князът магьосник, не може със сигурност да се установи.
Легендите за Боян Магьосника
Образът му, като „Боян Магесника“, „Песоглавеца“ и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от османските турци. Според тях, след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа, той се оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски Лом, Мадара или другаде в Североизточна България или в Югозападна България – Рила, Пирин, Македония, Албанските планини), омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена.
Георги Раковски в „Народна българска песен“ представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон.
В заключение:
По този начин животът на княз Боян Магьосника е митологизиран.
Снимка: bg.wikipedia.org