От страхливите до смелите българи – историята на Булгарофигон

Днес ще ви представим 2 малко известни истории, разиграли се в рамките на по-малко от 2 века. Булгарофигон(в превод от гръцки страхливите българи) е място, което от символ на страхливите българи, а по-късно се превръща в знак за тяхната възстановена чест. Научете повече за тази невероятно историческо съвпадение.

Булгарофигон 756 година – страхливите българи 

Смята се, че това е била крепостта Бурдизо(днешен Бабаески Турция/ Източна Тракия). Там през 756 година се разиграва голяма битка между Византия и България. Начело на ромеите е Константин V Копроним, който остава в нашата история с цели 9 неуспешни похода срещу България. Начело на България е хан Кормисош – за него се спекулира, че е преместил столицата от Онгъла в Плиска. Причината за битката са свързани с преместване на население от страна на Византия в посока на Тракия и подготовка за поход срещу България. Кормисош изпраща пратеници за ежегодния данък от ромеите, но те биват изгонени. Така се стига до голямото сражение между България и Византия при Бурдизо. Там ромеите нанасят голяма победа срещу българите, като дори преследват бягащите войници. В чест на тази си голяма победа, византийският император сменя името на крепостта на Булгарофигон – в превод от гръцки означава страхливите. Тази победа води до сваляне от престола на Кормисош, но няма сериозни териториални размествания между двете страни.Мястото остава дълги години с това наименование, като се използва от ромейска страна, за да покажат своето превъзходство над българите.Но след 130 години това се променя – ето как!

Булгарофигон 896 година – възстановената чест на българите 

Времето за разплата за българите настъпва през 896 година. И кой е по-подходящият човек за това – ако не цар Симеон.

Как Симеон възстановява честта на българите

Симеон е принуден да влезе във война с Византия още в началото на своето управление – 894 година. След 893 година, византийското духовенство е изгонено извън България. Това води след себе си до реакция при ромеите. Те променят мястото на тържището на българските търговци от Константинопол(столицата) на Солун(вторият по големина град). Това води след себе си до сериозни икономически последици за България. Симеон се опитва да реагира чрез силата на дипломацията, но не успява. Тогава е принуден да обяви война на Византия. Първоначално постига успехи в Тракия, но ромеите успяват да се договорят с маджарите, които нападат в гръб България. Симеон бива обсъден в Дръстър(Силистра) и бива спасен с помощта на вече оттеглилия се Борис I. Въпреки неприятната ситуация, Симеон успява да използва ромейските камъни по ромейските глави. Успява да си осигури съюзник, в лицето на печенегите. Заедно с тях напада и унищожава голяма част от маджарското племе. Това ги принуждава да се преместят на територията на Панония (днешна Унгария). След това Симеон отново навлиза в Източна Тракия.

Битката при Булгарофигон 896 година

Така се стига и до голяма битка при Булгарофигон през 896 година. Срещу Симеон се изправя голяма византийска армия. Тя е съставена дори от войници, които се бият на границата на империята с арабите. Това не им помага и Симеон нанася първото си голямо поражение върху ромеите. Това се случва точно на същото място, на което 130 години по-рано, българите претърпяват тежко поражение.  Така Симеон връща честта на българите, като постига подобен тип значима победа точно на това място.

 

Scroll to Top