HomeИнтересноБългарияПатриотични задачи по математика от Христо Ботев - ще ги решите ли?

Патриотични задачи по математика от Христо Ботев – ще ги решите ли?

На пръв поглед звучи много странно, нали? В едно изречение да има едновременно името на Христо Ботев и задачи по математика. Това е един малко известен факт за нашия голям революционер – какви патриотични задачи по математика създава. Ще ви представя условията на някои от тях и ще ви разкажа историята по тяхното създаване.

Какви са задачите по математика на Христо Ботев

  1. „Борис, цар български, приел християнската вяра в 862 г., а Владимир, княз руски, в 988 г. Колко години българите са се покръстили по-напред от русите?“
  2. „Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби своята свобода?“
  3. „Турците покориха Сърбия в 1459 година и владяха над нея цели 371 години. В коя година Сърбия доби свободата си?“
  4. „Мохамед II превзе Цариград в 1453 г. Днешният султан Абдул Азис се възкачи на престола в 1861 г. Колко години има от превземането на Цариград до възцаряването на Абдул Азиса?“
  5. „България падна под властта на турците в 1396 година. Колко години тя добрува под сянката на султаните? (До която година искате.)“
  6. “Българската екзархия се състави преди 4 години, т.е. след 103 години от подчинението на Охридската патриаршия под цариградската, а охридската патриаршия падна след 542 години от основаването на търновския патриархат. Кажете ми в коя година се е основал първият патриархат търновски и в коя първият екзархат български?“
  7. „Турската държава за 1873 г. е имала 20,637,210 лири приход, а разход 21,404,450 лири. В разхода влазят и разноските за народното просвещение, които са били 82,025 лири, и цивилната листа на н. в. султана, която е 1,126,840 лири повече, отколкото са разноските за просвещението. Намерете: колко лири са не достигали на държавата в 1873 г. и от колко лири се състои цивилната листа на Н. В.?“ 
  8. „Един селянин карал за продан в града 16 кила жито, заспал на пътя и черкезите му откраднали 5 кила. Колко кила са останали на селянина?“
  9. „Султанът има 800 жени, които всяка година се умножават с по 75. Колко е достигнал харемът на негово величество в разстояние на 10 години?“
  10. „Свинята се праси 2 пъти в годината, средно число по девет прасета. Ако имаме 12 свини, то за две години колко щат да станат, ако половината от опрасените първата година се опрасят и те два пъти през втората?“
  • За основа се използва 1873 година, в която този учебник е издаден от Христо Ботев

Историята на учебника по математика на Христо Ботев

Христо Ботев превежда от руски учебника по математика на П.П.Михайлов. Голямата част от учебника е запазена по същия начин, но във финалната част има лека промяна. По отношения на задачите за упражнения, Ботев запазва много малка част от оригиналните условия на задачите, като променя задачите, така че да развият националното самосъзнание на българчетата. Не трябва да забравяме, че бащата на Христо Ботев е известният възрожденски учител Ботьо Петков. Самият Ботев преподава на няколко места – в Задунаевка, Калофер, Александрия, Измаил и Букурещ. Друго нещо интересно е, че се използва интердисциплинарен подход – тоест учениците използват както знанията си по алгебра, така и упражняват познанията си по българска история. Ако погледнете задачи 9 и задачи 10, те целенасочено са сложени една след друга, за да може Ботев да се пошегува с Османската империя. Това коства и съдбата на учебника според Захари Стоянов.

Защо не сме чували за учебника на Ботев

Причината според Захари Стоянов е свързана с унищожването му малко след неговото създаване. В своята биография на Ботев, авторът на “Записки по българските въстания” разказва, че преводът на учебника е по заръка от Любен Каравелов и се отпечатва в печатницата на Христо Г.Данов. Никой не бил прегледал отпечатаното, но един пловдивски учител показал това на Данов. След това, той изпратил писмо на Каравелов, че този учебник щял да съсипе всичко постигнато за българското образование по време на Възраждането, тъй като щяло да послужи за повод на османците да спрат българските училища. Каравелов извикал Ботев и му се скарал за това, което е направил. По този начин, голяма част от бройките на този знаменит учебник по математика на Христо Ботев били унищожени.

Свързани статии

НАЙ-ЧЕТЕНИ