“Пенчо бре, чети” – този българин е на косъм от Нобелова награда

Днес ще разгладаме съдбата на един от най-известните ни български поети. Неговите творби впечатляват толкова много, че само преждевременната му кончина попречва да бъде номиран за Нобелова награда за литература. Но, неговият баша пише за него стихотворението Малък Пенчо, в което го критикува, че не чете достатъчно. Научете повече за съдбата на Пенчо Славейков

Какво трябва да знаем за Пенчо Славейков

Пенчо Славейков е едно от 6-те деца на големия български възрожденски поет и политик Петко Славейков. Като малък, Пенчо е бил много буен и своенравен. Баща му, който има активна позиция по големите български проблеми по това време, успява да се пошегува с него в своето творчество със стихотворение “Малък Пенчо”. Ето и цялото стихотворение:

Пенчо всъщност чете

Въпреки шегата на неговия баща, Пенчо Славейков е един от най-начетените българи от своето време. Участва в обиколките на баща си из България и успява да добие от първа ръка информация за българския фолклор. За съжаление, тогава се случва и един инцидент с него на замръзната река Марица. Той е близо 3 месеца между живота и смъртта и оставя завинаги със сериозни здравословни проблеми. Те му оказват влияние като му помагат да отдаде цялото си време на своето духовно развитие. По този начин, той развива заложеният в него потенциал в най-голяма степен. Все пак не трябва да забравяме, че негов баща е големият ни поет Петко Славейков.

Номинация за Нобелова награда за литература

Няма да се спирам върху цялата биография на Пенчо Славейков, тъй като съм сигурен, че нашите читатели са запознати с голяма част от нея. Но има един не толкова известен факт, и той е, че Пенчо Славейков е бил на път да бъде номиниран за Нобелова награда за литература в края на живота си. Става въпсо за лицето Алфред Йенсен – швед, който е експерт по славянска литература към Нобеловия комитет. Двамата със Славейков се сближават, което може да се види от многобройните писма разменени между тях. Алфред изчаква да види дали от страна на България ще бъде издигната кандидатурата на Славейков за Нобелова награда. Когато разбира, че това няма да стане, той “за пръв и последен път” както написва самият швед, предлага от името на Нобеловия комитет да бъде включен в списъка на кандидатите за награда по литература и Пенчо Славейков. Това се случва в началото на 1912 година. За съжаление, големият български поет си отива от този свят на 28 май 1912 година и това му попречва с голяма степен на вероятност да спечели тази значима награда.

Така че по ирония на съдбата се оказва, че точно Пенчо, “който не чете” е бил на косъм да спечели Нобелова награда по литература. Той оставя широка следа с творчеството си в българската книжнина.