Днес можем само да гадаем, какво е било в сърцето и душата на полковник Владимир Серафимов. Жива е била все още картината на пепелищата на родния Свежен, на Сопот, Карлово, Калофер и още десетки села през 1877 г. след отстъплението на отряда на генерал Гурко…
Родопската Шипка – безсмъртният подвиг на полковник Серафимов
Отстъплението на полка на полковник Серафимов през октомври 1912 г. би довело до опожаряване на десетките български села в Средните Родопи, до хиляди избити деца, жени и старци. Турците от векове жадуват да поставят край на българщината в гордата Родопа планина. Заедно с редовната турска войска отново са башибозушките орди.
И в този миг полковник Владимир Серафимов отказва да изпълни заповед за отстъпление и заявявайки:
„Аз не ще отстъпя на турците селата, в които вчера бях посрещнат като освободител!”
Важни са не думите, а решението на дилемата: изпълнение на заповедта, за което той е задължен от военния устав, отстъпление и позор или неизпълнение на заповедта и военен съд. Но той знаел, че има още едно решение:
„…да умре в неравната битка в защита на българите от Родопа планина. С малкия шанс да победи и се превърне в техен Спасител. Отговорността е огромна, защото той не жертвал своя живот, а обрича на гибел своя полк...“
Полковник Серафимов изпраща заповед до Първа дружина и четата на Стефан Калфа да се завърнат от гара Бук, макар и не изпълнили своята задача да взривят железопътния мост. Отбраната на връх Кавгаджик – кота 1311 при село Аламидере е поверена на Втора, Трета и Четвърта дружина. Заедно с тях е населението на околните села, което превозва мунициии, продоволствие, подготвяли окопи. Срещу тях били шест табора редовна войска и една скорострелна от корпуса на Явер паша и хиляди нередовна османска паплач.
В бойната заповед от 20 октомври 1912 г. полковник Серафимов изразил своята твърдост и решимост да победи:
„Дружинните и ротни командири и всички началстващи лица, със своя личен пример да вдъхват смелост в своите подчинени, за което българското традиционно „ура” да се носи в гръмлив глас през време на действията, като имат предвид, че за 21-я полк няма връщане назад, преди да е изпълнил своя дълг през царя и Отечеството”.
През нощта започнало да вали сняг, но поради близостта на противника не се разрешавало паленето на огньове. Командирът цяла нощ ходил между войниците и ги ободрявал.
В няколкодневните боеве на 19, 20 и 21 октомври 1912 г. воините на 21 полк устояват на атаките на трикратно по многобройния противник, за да дойде мигът, в който идващата от гара Бук Първа дружина атакувала във фланг и объркала турците. Останалите дружини също контраатакуват под звуците на „Щуми Марица” и с бойния вик „Напред на нож!”.
С думите „С нами бог!” полковник Серафимов повежда воините си в отчаяната атака. Воини презрели живота, за да спасят своите еднокръвни братя от поругаване и смърт.
Местните българи запомнят безсмъртният подвиг на героя
Тези октомврийски дни на 1912 година оставят спомен в Средните Родопи не само за героичния командир, а и за човека Владимир Серафимов, който успява да привлече и българомохамеданското население на страната на българската войска. В своя заповед той разпорежда” да се вземат най-строги мерки за прекратяване на мародерството от страна на селяните из помашките села, като заловените се наказват най-строго. Да бъдат издадени свидетелства на бедни помашки семейства от село Долно Райково, да се снабдяват с храна от село Смилян. Жените и децата, старците и имотите на помашкото население да се запазват”. Тази добрина намира отклик през следващите месеци в самоволното движение на българомохамеданите за връщане към християнската вяра.
Полковник Владимир Серафимов остава до края на живота си верен приятел на родопчани. Те непрекъснатозасвидетелстват своето уважение и почит към своя Освободител.
Паметник на безсмъртният подвиг на полковник Серафимов
Средствата за изграждане на паметника се събират от селищата в долината на река Арда, от чепеларе, Асеновград, Пловдив, Кърджали. Всички постъпили средства се записват в Златна книга, на чиято първа страница стои собственоръчен подпис на цар Борис ІІІ: „Народ, който помни своето минало и тачи свещените подвизи на своите синове – герои, е народ с бъдеще”.
За откриването на паметника на 12 август 1934г. полковник Серафимов вече не е между живите. Умира в София на 7 април 1934г. В акта за освещаване на паметника – мавзолей е записано: „Тук на това място през дните 19, 20, 21 на месец октомври 1912г., 21 пехотен Средногорски полк разби турските пълчища на Явер паша, три пъти по-многобройни от българските войски и освоби този край от турско робство, като го приобщи към малкото отечество. Нека този паметник, въздигнат по инициатива на местното българско население и при щедрите дарения на мнозина родолябиви български гжраждани и учреждения, буди удивление за безпределната любов на покойниците към България, служи за достойно изпълнен дълг към Цар, Род и Родина. Вечна памет на падналите герои! Слава на живите борци!” на този паметен ден присъстват 12 000 души.
Връх „Кавгжаджик” е преименуван на „Средногорец” и заради боевете разиграли се тук през 1912 г. и съотношението на силите между българските и турските войски влиза в аналите на историята под името „Родопската Шипка”. В края на 1934 г. село Аламидере е преименувано на Полковник Серафимово. И днес в Родопите тачат името на полковник Серафимов. През 1992 г. бяха открити нови негови паметници в новия център на град Смолян и Рудозем. Скулптурен портрет е поставен в ниша до жертвеника на паметника на връх Средногорец. Всяка година поклонението на този паметник се превръща в празник за Средните Родопи. В малкото средногорско село Свежен е запазена неговата родна къща. Наред с паметника в центъра на селото тя напомня за подвига на този велик син на България.
Източник:
sitebulgarizaedno.com