Всички ние познаваме в детайли историята на Васил Левски. Днес ще се опитам да представя повече по отношение на семейството на Апостола. По този начин ще разберем защо е бил възможен подвига му, и как неговите братя ходят по неговите стъпки. Ще разгледаме историята на двамата братя на Левски – Петър и Христо Кунчев
Кой е трети Левски – историята на Петър Кунчев
Това е най-малкият от братята на Левски. Още като малък показва много тежък характер и се спречква с турските власти. Това го принуждава да се установи в Пловдив. Успява да установи контакт с Найден Геров, който го снабдява с руски паспорт. Това му помага да напусне България и да започне да върви по стъпките на брат си Васил – търси да се присъедини към българските революционни дейци. Успява да присъедини към Ботевата чета по време на Априлското въстание. Той е един от оцелелите, като е заловен в София от османските власти. Успява да избяга и се присъединява към четата на Филип Тотю, която участва в Сръбско-турската война от същата година. Продължава участието си по време на Освободителната война. Част е от нашето опълчение, като участва в най-известните му сражения при Стара Загора и Шипка. Точно на боевете при Шипка е тежко ранен, което попречва по-нататъшната му военна кариера. Заради проявената храброст е удостоен с военен орден и Георгиевски кръст. Това е човекът, който се подписва като трети Левски – тоест третият брат от рода на Кунчева, който се занимава с революционна дейност.Освен това си прилича много по външен вид с Васил, а и революционната му дейност продължава завета на по-големия брат. За съжаление след Освобождението не успява да реализира качествата си. Връща се в родното Карлово, но не може да си намери работа заради травмата си. Пише за помощ на Найден Геров, който му съдейства да го наемат като стражар. Умира от туберколоза още през 1881 година.
Христо Кунчев – вторият Левски
Това е средният от братята на Васил Левски. Интересен факт е , че не прилича на другите си двама братя. Той е с тъмни очи и коса, които го отличават от двамата му братя. Учението не му върви и напуска карловското взаимно училище. Майка му, Гина Кунчева го изпраща да учи занаят в Сопот. Там се спречква с турчин и му се налага да бяга Пловдив. Там пак го търсят, но вече във връзка с дейността на по-големия му брат Васил. Поради този факт, той се принуждава да избяга в Цариград. Близък приятел е с Христо Иванов – Големия, с когото заедно започват да търсят Левски в Браила и Букурещ. След като разбира за започналото сформиране на Втората Българска легия, заминава за Белград. За негово съжаление не бива приет в нея, тъй като му е открита херния. Въпреки това, той остава там и оказва огромна помощ на брат си Васил, когато той заболява тежко. Друг малко известен факт за него е, че той е близък приятел и с Христо Ботев. Предполага се , че той съдейства за контакта между Ботев и Левски – историята, която всички знаем за зимата в изоставената воденица край Букурещ. За съжаление, както и Петър Кунчев, Христо загива още ненавършил 30 година. Туберколозата е причина за неговата кончина през 1870 година.
Хубава е да се знае, че освен Васил Левски имаме и още двама негови братя, които вървят по неговите стъпки. Те служат на революционното дело, дори най-малкият от тях Петър Кунчев се подписва като Трети Левски. Така можем да разберем повече за начина на мислене в големите български възрожденски родове и как те създават истински българи, готови да отдадат живота си за отечеството.