Велчовата завера от 1835 година е първият голям опит за самостоятелно организирана борба на българския народ срещу Османската империя. Нейната цел е освобождаването на град Търново и провъзгласяване на възстановяването на Българското царство.
Каква е причината за Велчовата завера
Придобиването на независимост на гръцката държава вследствие на Руско-турската война от 1828-1829 година и участието на български доброволчески отряди към състава на руската армия довеждат до първите замисли сред българите за заимстване на модела за народно надигане и възстановяване на държавността.
Първи се подготвят за въоръжена съпротива българите в централната част на Северна България. С център град Търново започва изграждането на мрежа от комитети, които имат за цел да организират хората по места за обявяване на въстание.Начело застава видният търновски първенец Велчо Атанасов Джамджията. Роден около 1780 година в Търново, още като младеж поради спречкване с турците е принуден да емигрира в Румъния. След 10 годишно странстване през 1809 година се завръща в родния си град като преуспял търговец и занаятчия. Започва да да помага на българските манастири като доставя от чужбина църковни книги, а също така спомага за откриването на килийно училище в Търново.
Кой е ръководител на Велчовата завера
За ръководител на военните действия е определен капитан Георги Мамарчев –вуйчо на Георги Сава Раковски, офицер в Руската империя и командвал българският доброволчески отряд при последната Руско-турска война от 1829 година. Всяко населено място с комитет е трябвало да подготви и въоръжи чета от поне 100 души, като общата численост на въстаническата армия е трябвало да достигне 10 000 души. Основната бойна сила е била предвидена да бъде групата събрана от Димитър Софиянлията (известен майстор строител), който под предлог че набира хора за ремонта на Варненската крепост, получава разрешение от османската власт да събере 2000 мъже от региона на Търновско, Габровско и Дряново.
Планът е бил въстанието да започне на Светлия петък след Великден,на празника „Живоприемний източник”, когато в манастирската църква на Плаковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и когато по същото време в Търново е имало голям пазар, за да могат да се съберат голям брой мъже без да се предизвика подозрението на османската власт.
Защо не успява Велчовата завера
Няколко дни преди обявената дата обаче еленският чорбаджия Йордан Кисьов издава на гръцкия владика Иларион Критски, Търновски митрополит, който известява турците за готвеното въстание и няколко дни преди Великден всички му ръководители са арестувани, като за това си свое дело хаджи Йончо Кисьов получава пари от османските власти, отличен е с особена дреха – бениш и сабя. Според думите на Г.С.Раковски всички съзаклятници са жестоко измъчване преди да бъдат осъдени на смърт чрез обесване. Така на 5-ти май 1835 на различни места в Търново са обесени Вълчо Атанасов, Димитър Софиянлията, Никола Гайтанджията, Иванаки Йонков Кюркчията и хаджи Йордан Брадата. На заточение са осъдени даскал Андон Никодип и игуменът на Плаковсият манастир отец Илия, който година по-късно умира от раните си вследствие на изтезанията.Капитан Георги Мамарчев, като руски поданик, успява да избегне смъртна присъда, но първо е изпратен при видинския валия Хюсеин паша като затворник, като впоследствие султан Махмуд II го заточва в град Коня, а след това и на остров Самос, където и умира през 1846 година.
Заключение
Цялото българско население е изкарано да гледа обесването на съзаклятниците, сред тях и невръстният тогава Петко Р. Славейков. Според думите му телата са оставени три дни бесилките за назидание към „раята“ и след това са заровени в местното бунище, но българите тайно ги преместват и им осигуряват достойно погребение.
Така въпреки трагичния завършек на въстанието, но остава в историята ни като първото организирано от местни българи по места надигане на народа за възстановяване на българската държавност.