Въстанието на Петър Делян се провело през 1040–1041 г. То, било едно голямо българско въстание срещу Византийската империя. Това е най-големият и най-добре организиран опит за възстановяване на бившето Българско царство до въстанието на Иван Асен I и Петър IV през 1185 г.
Какво представлявало въстанието на Петър Делян
След като византийските войски завладели България през 1018 г., Василий II мъдро решил да не променя българската данъчна система, за да успокои населението. Въпреки, че Българската патриаршия е понижена до архиепископия, нейният глава остава етнически българин до смъртта на Василий II през 1025 г. При управлението на император Роман III, населението е принудено да плаща данъците си в монети, а не в натура, което причинило повече бедност и широко разпространени вълнения.
Първоначален напредък – въстанието на Петър II Делян и Тихомир
През 1040 г. Петър Делян, който твърдял, че е потомък на Самуил Български, избягал от Константинопол и започнал да броди из българските земи, като в крайна сметка стигнал до Морава и Белград. Бунтът избухнал в Белград, където Делян е провъзгласен за император на България с името на светия император Петър I. Българите се придвижили на юг към последните политически центрове на своята империя Охрид и Скопие. По пътя им се присъединило местното население. Те приели Петър Делян за император и убивали всеки срещнат византиец.
По същото време местни българи от района на Дирахиум се събирали около войника Тихомир и се насочили на запад, за да стигнат до старите столици. Съществуването на два отделни бунтовнически лагера станало реална заплаха за успеха на бунта. Петър Делян пишел в писмо до Тихомир за преговори за съвместни действия и молил да изберат само един водач – него или Тихомир. Тъй като имал по-голямо влияние от съперника си, Делян единодушно бил избран за водач, а Тихомир бил убит.
Пристигането на Алусиан
Скоро вестта за българското въстание достигнала и Армения, където са депортирани потомците на последните български царе. Най-уважаван от тях бил синът на последния император Иван Владислав – Алусиан. Преоблечен като наемник той стигнал до Константинопол и въпреки строгите мерки за сигурност успял да отиде в България през септември 1040 г. Появата на нов претендент за престола означавала ново напрежение сред въстаниците. В началото Алусиан не смеел да разкрие произхода си, но се опитвал да намери предани поддръжници на своя род. Той доказал твърденията си с черно петно на десния си лакът и скоро събрал много привърженици.
Петър II Делян посрещнал топло своя братовчед, въпреки че знае, че Алусиан може да бъде потенциален кандидат за короната. Той му дал 40 000 армия да превземе Солун, но той не успя. Поражението струвало 15 000 мъртви войни.
Превратът на Алусиан
Тежкото поражение рязко влошило отношенията между двамата водачи: Алусиан се засрамил от поражението, а Петър Делян заподозрял предателство. Алусиан решил да действа пръв и заговорничил, срещу братовчед си. Той поканил Делян на пиршество, където неговите последователи поднесли на императора много чаши с вино. Когато Петър се напил от виното, заговорниците се нахвърлили върху него и му извадили очите с нож. Тогава Алусиан предприел активни действия, но отново бил победен и трябвало да бяга, за да спаси живота си. Тогава той тайно преговарял с византийците.
Потушаване на въстанието
Византийският император Михаил IV подготвял голяма кампания, за да победи окончателно българите. Той събрал елитна армия от 40 000 души със способни генерали и бил в постоянна бойна формация.
Във византийската армия имал много наемници, включително Харалд Хардроде с 500 варяги. От Солун византийците проникнали в България и разбили българите при Острово, в късното лято на 1041 г.
Защо не е успяло въстанието на Петър Делян срещу Византия
Макар и сляп, Петър Делян командвал войската си. Съдбата му е неизвестна. Той загинал в битката, или бил пленен и отведен в Константинопол.
Скоро византийците ликвидирали съпротивата на останалите Делянови войводи Ботко около София и Мануил Ивац в Прилеп, с което се слага край на българското въстание.