„Черната джамия имаше зловещ външен вид. Високите ѝ каменни зидове бяха почти почернели. Те се издигаха застрашително над безлюдната улица и всеки, който минеше тук, бързаше по-скоро да се отдалечи, защото се мълвеше, че понякога в нея вкарвали хора, грабвани от улицата… При липса на улично осветление в София, особено в покрайнините, дето се намираше и Черната джамия, силуетът на постройката дори и при пълна луна навяваше ужас.“ – Из спомените на Райна Костенцева.
Защо Петко Каравелов е изтезаван в Черната джамия
Сред личностите, хвърлени в затвора пред джамията е и самият Петко Каравелов. Той е виден политик, един от авторите на Търновската конституция, заемал поста министър-председател 4 пъти и брат на революционера и поет Любен Каравелов.
Държавникът Петко Каравелов е хвърлен за пръв път в затвора за малко. Това било в началото на 1887 г. Затварянето му се случило, без съд и присъда, по време на русофилските бунтове. Общественикът Добри Ганчев споделя, че тогава видния политик е пребиван до припадък и унижаван в килията си и това ставало лично от майор Коста Паница:
„Когато подир бунта в Силистра и Русе в столицата арестуваха русофилите, П. Каравелов бе затворен в Черната джамия. Един ден Паница взема за другар известния на времето нехранимайко и пияница, съдържател на заведение… Робчето се казваше. Някогашен харамия. Отива с него в Черната джамия. По няколко камшика на всички затворени русофили. А на Каравелова нещо повече. Ритал го, удрял го, плюл го. А пък Робчето, по заповед на главатаря си, още по-жестоко оскърбил бившия министър-председател.“
И все пак, за какво Петко Каравелов е измъчван в Черната джамия
Малко, след случая съпругата на Петко Каравелов – Екатерина, започва да търси справедливост. Обръща се към поредица дипломатически представителства в София и разказва за издевателствата над съпруга си. Те са потресена от случилото се, дори намира начин и се срещат лично с него. В присъствието на чуждестранни журналисти държавникът Каравелов е разпитван за инцидента. Тогава самият той, гордо отговаря:
„Господа, в моето отечество такива работи не стават!“
През 1888, Петко Каравелов е пуснат на свобода.
На 15 март 1891 е осъществен неуспешен атентат, срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Заловен е само един от атентаторите – Денчо Тюфекчиев, но министър-председателят използва случая, за да се справи с политическите си противници. Арестуваните са стотици. Петко Каравелов не е участвал в атентата, но получава петгодишна присъда и през 1892 влиза за втори път в затвора, пред Черната джамия.
Петко Каравелов не излежава цялата си присъда, защото получава амнистия в края на 1894 от правителство на Константин Стоилов. Свещеноиконом Димитър Калев споделя, че след освобождаването на Петко Каравелов, килията му е превърната в затворническа църква.
В края на XIX век Общинският съвет взема решение да бъде отпуснато мястото, на което днес се издига сградата на Шесто основно училище Граф Игнатиев, за построяването на нова църква в столицата. Петко Каравелов, обаче е застъпник на идеята мюсюлманският храм да бъде преустроен, вместо да се търси място за нова сграда.
Каравелов взема позиция и относно името на храма, като обръща внимание на делото на Светите братя Кирил и Методий и техните петима ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий:
„Ние предлагаме тази църква да се нарича Св. Седмочисленици или както ги зоват още светите Светлозарни учители, на които толкова много дължи славянството.“
Впоследствие правителството взема решение Коджа дервиш Мехмед паша джамия да бъде превърната в православен храм с името Св. Седмочисленици. След изборите, през 1901 Петко Каравелов става министър-председател на Княжество България и работата по превръщането на джамията в църква започва, въпреки трудностите от вътрешно външнополитически характер.
Черната джамия е преустроена
Петко Каравелов умира на 24 януари 1903, а на 27 юли същата година, Денят на Св. Седмочисленици, храмът е осветен. Приживе държавникът изразява желанието си да бъде погребан в двора на любимата си църква. Общинският съвет изпълнява волята му, като определя гробът на Петко Каравелов да бъде от северната страна на олтара. Скоро около гроба е изградена каменна балюстрада от черен витошки гранит и е поставена паметна плоча. Съпругата на политика – Екатерина Каравелова, също е погребана на това място, след смъртта ѝ през 1947.
Източници: Уикипедия, programata.bg