Плиска е известна като първата столица на Дунавска България и е била обект на много изследвания в историята. Въпреки че името Плиска е добре известно, то не винаги е било нейното официално име. Всъщност до края на XIX в. селището е носело друго име – Абоба. И така, как е станало известно като Плиска? Нека да проучим тази история и да разберем как е открита тази древна българска столица.
Какво означава името “Абоба”
Името Абоба е било известно и по време на османското владичество и се е смятало, че означава “голям земен вал” поради значителната му укрепителна система. Именно под това име той е преоткрит в края на XIX в.
Кой е откривателят на Абоба
Дотогава сведенията за величието на Дунавска България са съществували само в няколко писмени документа, така че когато чехът Карел Шкорпил тръгва на мисия да открие останките ѝ, целта му е съдбоносна. През 1899 Шкорпил открива това, което смята за древна крепост – оказало се, че това е не друго, а Плиска!
Какво е представлявала Плиска като столица
Плиска е построена в края на VII век. Строежът ѝ бил разделен на три етапа, а отбранителните ѝ укрепления се състояли от дълбоки ровове, дебели каменни стени, достигащи до 12 м височина, и стени от глинени тухли. Изследователите са разкрили много интересни факти за този исторически град, включително двореца на хан Крум и неговите тайни входове. В тази статия ще разгледаме историята на Плиска и неговите забележителни паметници.
Отбранителни укрепления
За да се защити от евентуални нападатели, Плиска има три отбранителни пръстена около себе си: най-външен пръстен, състоящ се от дълбоки ровове; втори пръстен, съставен от каменни стени, достигащи до 12 м височина; и трети пръстен, съставен от стени, направени от глинени тухли. Тези укрепления са били от съществено значение за недопускане на нежелани посетители, като същевременно са осигурявали сигурност на хората в границите на града по всяко време.
Дворецът на хан Крум
Дворецът на хан Крум е един от най-забележителните паметници от първия етап на строителството на Плиска. Построен на площ от 500 кв. м, той е разполагал с голям резервоар за вода и модерни за времето си бани. Разполагал е и с тайни входове, които са позволявали на обитателите му да напуснат града незабелязано, ако се наложи. Това е било важна характеристика в случай на внезапни нападения от страна на врагове или съпернически сили. Тези промени са продължени и от сина му – хан Омуртаг, който довършва укреплията около града и изгражда ново голямо водохранилище и бани.
Откритията на Шкорпил потвърждават това, което историците вече са знаели за Плиска от писмените източници – че тя наистина е била важен политически център през Средновековието. Откритията му дават възможност за задълбочен поглед върху аспекти като култура, търговия и политика през този период, които иначе биха останали неизвестни в продължение на векове. Благодарение на решителността на Шкорпил сега знаем повече за Дунавска България и затова той заслужава признание за това, че е “откривател” на един от най-важните ѝ градове – Плиска!