HomeИнтересноБългарияЗнаете ли къде е роден Димчо Дебелянов

Знаете ли къде е роден Димчо Дебелянов

Знаете за поезията и живота на известните български поети и писатели, но знаете ли, къде е роден Димчо Дебелянов? Нека поговорим за живота и произведенията му тук и сега:

Димчо Дебелянов е роден в Копривщица, на 28 март 1887 г.. Семейството му се преселило през 1904 г. в София. По онова време списание “Съвременност” публикува първите му творби, поставяйки името Д. Дебелянов. По това време той е едва на 19-години. В тези млади години неговите кумири са Пейо Яворов и Пенчо Славейков.

Вече подпоручик Дебелянов заминава, през 1916 г. като доброволец на фронта в Македония, като остават думите му: “Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная, че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна”.

Убит е, навършил само 29 години. Пада в сражение, срещу англичаните на 2.10.1916 г. победен заедно с ротата си. Това се случва близо до Горно Караджово, Гърция (в наши дни).

И така, днес на тази паметна дата, отдаваме почит към паметта на великия български поет. Избрахме три от най-прекрасните му стихотворения в негова памет:

“Помниш ли, помниш ли тихия двор”

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

Помниш ли, помниш ли тихия двор…

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? –

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни –

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

шъпот и смях в белоцветните вишни? –

Ах, не пробуждайте светлия хор,

хорът на ангели в дните предишни –

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

——————————-

“Да се завърнеш в бащината къща”

Да се завърнеш в бащината къща…

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха –

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина…

———————————-

“Аз искам да те помня все така”

Аз искам да те помня все така…

Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

и любовта ни сякаш по е свята,

защото трябва да се разделим.

“В зори ще тръгна, ти в зори дойди

и донеси ми своя взор прощален –

да го припомня верен и печален

в часа, когато Тя ще победи!”

– О, Морна, Морна, в буря скършен злак,

укрий молбите, вярвай – пролетта ни

недосънуван сън не ще остане

и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,

чертаят мрежа прилепите в мрака,

утеха сетна твойта немощ чака,

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка

и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

изгубила дори за сълзи сила. –

Аз искам да те помня все така…

Свързани статии

НАЙ-ЧЕТЕНИ