На малка площ от България се намират най-внушителните планини на Балканския полуостров. Името на района е дадено от Стара планина, която се нарича още Балкан. Те са най-дългите и монументални и пресичат цяла България, като я разделят на Северна и Южна.
Знаете ли коя е най-ниската планина в България
Преди да узнаете отговора, научете за най-високата надморска височина на Балканите. Тя принадлежи на Рила планина. И така, до нея съседната Пирин планина също се издига внушително. Тези две планини се намират в югозападната част на България, а Родопите се възприемат като тяхно продължение.
Легенди за българските планини
На югоизток Черно море граничи с най-наклонената планина на страната ни – Странджа. А най-малката е Витоша, която се извисява над столицата София. Това са най-емблематичните планини на България, въпреки че на територията й има още няколко по-малки планини.
Ето, коя е най-ниската планина в България
В традиционната култура планините се смятали за свещено място. От древни времена хората вярвали, че издигайки се високо до небето, планините се доближават до боговете. Най-вероятно тази идея е в основата на легендата за Родопите и Стара планина, които древните траки наричали Хемус или Хем. Някога и двете планини били още деца. Но не просто деца, а децата на морския бог (може би това се дължи на факта, че в праисторията българските земи са били покрити от морето).
Хемус бил по-голям брат, а Родопа – по-малка сестра
По цял ден си играели безгрижно. И веднъж им хрумнало да подражават на древните богове. Хемус пуснал дълга бяла брада, а Родопа пуснала дългата си руса коса. Но дръзката им игра разгневила Древния Бог – владетелят на света.
В яростта си, той превърна Родопа в красива планина със заоблени форми. Виждайки това, нейният брат Хемус се вкаменил от ужас и също се превърнал в планина – величествена и по мъжки сурова. И, за да накаже още повече виновните, Господ разделил двете планини с обширната Тракийска низина.
„Семейната драма” се разигравала и в друга легенда – за планините Рила и Пирин.
Млада, красива и работлива девойка Рилка се влюбила в непознатия Пирин и пожелала да се омъжи за него. Любовта била споделена. Но родителите на Рилка не се съгласили да дадат дъщеря си на непознат. Затова двамата млади влюбени тайно избягали далеч от дома и се оженили, без родителска благословия, без да играят на сватба.
Имали две деца – син на име Искър и дъщеря на име Места
И докато майката се грижела за децата и къщата, баща им отивал на лов. Децата били толкова палави, че веднъж се скарали и започнали да се бият. В безсилието си да се успокои, майка им в отчаяние изрекла думите – проклятие: „Господ да ги раздели и никога повече да не се видят“. Така, самият Бог превърнал нея в камък, за да не плаче за децата си.
Проклятието се сбъднало: Рилка се превърнала в Рила планина. Нейният син Искър станал буйна река, която извира от Рила и тече на север. А, дъщерята Места се превърна в по-спокойна река, която тече на юг. Баща им по това време бил на лов, но проклятието застигнало и него – завил към Пирин планина, покрай която тече река Места. Така традицията на семейната драма отделила бащата от сина и му позволи да вижда само дъщерята. Затова Пирин винаги е мрачен от страната, която гледа към бившата му съпруга – Рила.
Има легенди и за Стара планина
В народните песни планините в различни битови ситуации получават човешки облик. В един текст на песен за Стара планина се обръща към съседката Витоша: „Заспа ли, Витоша планино?“ А тя отговаря, че не спи, а просто е уморена, тъй като е срещнала гости от Пирин планина. Витоша се оплаква, че гостите изгорили зелената й гора и изпекли дебелите й агнета на клада, докато пируват в планината.
В друга песен за Стара планина се казва, че тя „осиновява” бебето на млада жена, отведена в робство. Майката вързала люлката с детето между две ели и помолила „Стара планина, старата майка” да отгледа сина ѝ. Планината дала на детето своята чудодейна сила. Момчето порасна за три месеца, както за три години и на девет години се превърнало в млад ерген.
Източници:
ИЗ публикацията на произведението „В изворите на фолклора”