От Царстеник ли е този цитат: „Преблагославна работа е, възлюбени, съгласието: защото там, където е то, там е и Бог, както сам Матей казва: “Нека се съберат двама-трима в моето име и осмина ще ни последват”, а където е Бог, там се случва всякакво благополучие и всяка работа е полезна. Бъдете здрави!” – Христаки Павлович, 1844 г.
Чели ли сте Царственик – първият български учебник по история
„Царственик или история болгарская“ е българската книга, чийто автор е Христаки Павлович. Тя е издадена и отпечатана в далечната ни 1844 г. Това е печатно издание е първият от един вариантите на „История славянобългарска“, написана от Паисий Хилендарски.
По мнение автори книгата е „далечна преработка на Паисиевата история“, а текстът е преработен и осъвременен.
За кратко тази книга била разпространена между училища и хора. Всеки, който я четял имал достъп до книгата и можел да я учи наизуст, за да я разказва на тези, които не умеели да четат. Това е печатно първо българско издание остава в история. Преди него са известни печатни издания, само с отделни глави говорещи за българската история. Сред тях са книгите „История разных славенских народов, найпаче болгар, хорватов и сербов“ на Йован Раич и „Царството на славяните“ на Мавро Орбини.
Кога е издаден първият български учебник по история
Първият български учебник по история е издадена в Будапеща, за първи път, през 1844 г. Той е написан за училищата в Пеща.
За какво се говори в Царственик
Българска история или Царственик, учи откъде са произлезли българите, как са царували, как са владели и как са погубили царството си и са попаднали под османското иго. Тази история е събрана от Цезар Бароний, Мавро Орбини Латински, Буефир Френски, Йоан Зонара, Свети Евтимий Търновски, Свети Димитрий Ростовски, Теофан Гръцки и други летописци.
Ако не сте чели Царственика, ето и откъс от него:
“Към моите сънародници българи. Мои любими сънародници, днес ви представям този Царственик, посветен на вашите прародители и на това откъде те са произлезли, и на всичките техни деяния, даже до падането им, за да видите вие хубаво на какви славни прародители сте внуци, а също и как състоянието на човечеството на този свят не постоянно, но винаги подлежи на промени, тоест благополучието следва злополучието, а злополучието – благополучие. Отначало нашите прародители с нищо не са се славели, но след това със своята храброст са стигнали до висока степен на слава, както ни съобщават много историци. С времето пак отслабнаха, обезславиха се и попаднаха под иго. Но откъде идва това: от несъгласие, понеже развалиха съюза на съгласието и се разделиха едни на една страна, други –- на друга. И така те със съгласието си се прославиха, а с несъгласието изгубиха своята слава. Ето такъв плод ражда несъгласието: което и Господ казва в Евангелието на Матей: “Всяко делящо се царство няма да просъществува.”